Космополитизъм
Космополитизмът (на старогръцки: κοσμοπολίτης - космополит, гражданин на света) е мироглед и светоусещане на/от идеята за т.нар. световно гражданство, което поставя общочовешките ценности и интереси или определени интереси над интересите на отделните държави, народи, нации.
Съдържание |
История[редактиране]
В историята първият който се провъзгласил за космополит бил циникът Диоген. След това школата на циниците поставила парекселанс интересите на индивида и на отделните общности в Древна Гърция над тези на обществото или над обществения интерес.
След Пелопонеската война, в контекст от резултата ѝ и във връзка с развитието на философската мисъл от академията на Платон, се прокрадва идеята за ограниченост на местния патриотизъм. С попадането на Древна Гърция под македонска и после римска власт, започва съзнателното определяне на редица древногръцки философи като граждани на света в смисъл на универсалност.
Тази тенденция на циниците е доразвита от стоиците, за да синтезира в империума като еманация на универсалния античен характер на Римската държава. В положителен смисъл космополитизмът произтича от съзнанието за единство и общност на човешкия род, понеже интересите на отделните страни и народи не могат да се поставят вън от общото благо и интерес на човечеството като цяло. През средновековието тази антична идея е приведена в идеята за евроцентризма и политиката на Папската държава и теокрация с нейните непрестанни опити за създаване на една нова универсална светска монархия като наследник и правоприемник на Древния Рим, била тя Византия или Трети Рим (виж и отговора на въпроса Quo vadis?).
Преобръщане[редактиране]
След революционните промени в ново време заляли света тази антична идея се преобръща и се свързва предимно в отрицателна конотация с еврейската еманципация (виж и "за еврейския въпрос"). Тази най-нова съвременна тенденция не подминавана дори Съветския съюз, където се провежда политика за/на борба срещу космополитизма след края на Втората световна война.
Понятие и смисъл[редактиране]
През втората половина на 20 век идеята за космополитизъм се схваща предимно като индивидуална есхатология и е подложена на сериозна критика от позициите на мира и дружбата между народите като израз на патриотизма на и между отделните страни и нации по света. Съществуват различни идеологически трактовки на понятието за космополитизъм в зависимост от изходната позиция и ценностна система. Според двете водещи дуалистични гледни точки в първия случай то е традиционен концентриран израз (като универсалност) на патриотизма, а според второто гледище - на интернационализма.
Източници[редактиране]
- за и при написването на статията е използван материал от руския Энциклопедического словаря Брокгауза и Ефрона (1890—1907).
