Павел Брюлов

Павел Александрович Брюлов
руски художник и архитект
Иван Крамской – Портрет на Павел Брюлов (1879)
Роден	17 август 1840 Павловск, Санкт Петербургска губерния, Руска империя
Починал	3 декември 1914 Павловск, Санкт Петербургска губерния, Руска империя
Националност	руснак
Стил	Реализъм
Академия	Императорска художествена академия
Александър Брюлов, Константин Тон, Андрей Щакеншнайдер, Давид Грим, Александър Резанов
Направление	живопис, архитектура
Награди	два малки и три големи сребърни медала
Съпруга	София Кавелина, Маргарита Лихонина
Павел Брюлов в Общомедия

Павел Александрович Брюлов (на руски: Па̀вел Алекса̀ндрович Брюлло̀в) е руски архитект и художник-пейзажист, академик и член на Съвета на Императорската художествена академия, член на Съвета на организацията на передвижниците и пазител на днешния Държавен руски музей. Той е син на руския архитект и художник Александър Брюлов и племенник на големия художник Карл Брюлов.

Фамилията Брюлови

Родоначалник на фамилията Брюлови е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият син Йохан (Иван) Брюло също става скулптор. Най-възрастният син на Йохан – Пол (Павел) Брюло, вече е руски скулптор, дърворезбар, график и академик по орнаментална скулптура и живописец-миниатюрист.

Следващото поколение приема славянско окончание на фамилията си и е богато на хора на изкуството. Най-възрастният син на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият син – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата постига най-голяма известност. Това е Карл Брюлов, един от големите руски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. При следващото поколение синът на Фьодор – Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.

Детство и младост

Павел Александрович Брюлов е роден на 17 август 1840 година в неголямото градче Павловск, Санкт Петербургска губерния. Той е четвъртото дете на професора по архитектура в Императорската художествена академия Александър Брюлов и баронеса Александра фон Рал. Родителите са много добре финансово, могат да подкрепят всеки интерес, проявен от децата им, и да им дадат най-добро образование.

Още в детските си години Павел има крайно разнообразни интереси, увлича се от живопис и музика, свири на виолончело и роял, но най-силно е притеглен от точните науки. Особено леко му се отдава математиката. Затова постъпва във физико-математическия факултет на Имперския университет в Санкт Петербург. Учи се блестящо и преподавателите му даже пророкуват, че ще стане гениален математик. През 1863 година завършва университета и получава званието кандидат на физико-математическите науки.

Едновременно с това от 1861 до 1864 година учи в Императорската художествена академия. Там той успешно съвместява занятията по архитектура с тези по рисуване и живопис, като посещава класовете по архитектура на Константин Тон, Андрей Щакеншнайдер, Давид Грим, Александър Резанов и този на баща си.

Той е един от малкото студенти на Академията, който е получавал сребърни медали и за двата вида изкуство. През 1864 година е награден с голям сребърен медал за проекта си за театър за губернските градове, а през 1870 получава голям поощрителен медал за представената на академичната изложба картина „След работа“. Общо за времето си на обучение в Академията получава два малки и три големи сребърни медала. През 1874 година напуска Академията със званието класен художник-архитект ІІІ степен.

Пролет (1875)

Веранда. Алжир (1882)

След завършването си заминава на държавна издръжка в Европа, където прекарва две години. Живее във Франция, Италия и Англия. В Париж посещава класа на френския живописец Леон Бона във Висшето национално училище по изящни изкуства (École des Beaux-Arts). Тогава за първи път открива в себе си сериозно влечение към пейзажната живопис.

Зрелост

През 1870 година е създадена организацията на передвижниците, а от 1872 година Павел Брюлов става редовен участник в техните художествени изложби. По това време вече се ползва с голяма популярност както между художниците, така и между зрителите. През 1874 година става член на асоциацията и започва да помага на Карл Лемох в счетоводството. Впоследствие е избран за неин касиер и член на Управителния съвет. През 1873 година е член на международното жури на Световното изложение във Виена.

Участва в квартета и триото, формирани между по-музикалните передвижници, където свири на виолончело. Любимите му чуждестранни композитори са Хайдн, Моцарт и Бетовен, а от руските с голямо уважение се отнася към Глинка, чиито произведения подробно е разучавал.

Павел има два брака. Първият е със София Кавелина, дъщеря на историка и социолога Константин Кавелин. Самата София е писателка, преподава история във Василеостровската женска гимназия и печата сериозни статии на исторически теми. Умира на 26-годишна възраст вследствие на тежка бременност. От нея има един син – Вадим. Брюлов сключва втори брак с Маргарита Лихонина, която му ражда още 5 деца – Борис, Лидия, Елена, Вера и Евгения.

Павел Брюлов е известен с високата си обща култура, с многообразието на интересите и знанията си, с външната красота, с почтеността и проявяваната толерантност, но също така и с необичайно голямата си разсеяност. Широтата на неговите интереси му пречи да постигне големите успехи на баща си в архитектурата, както и тези на чичо си в живописта. Въпреки това пейзажите му са изпълнени на високо ниво и са купувани от императорското семейство и от Павел Третяков за неговата галерия. Отдава му се да рисува такива пейзажи, които покоряват зрителя с красотата, простотата и спокойствието си. Сред най-известните картини на живописеца се открояват пейзажите, изобразяващи прекрасните места на Централна Русия. Красотата на руската природа е изразена особено ясно в платната „Пролет“ от 1875 година и „Пейзаж с река“ (1900). Картините „Баня“ (1902) и последното му платно „Гора“ от 1914 година се намират в частни колекции.

Павел Брюлов в ателието си. Картината пред него е изглед от площада на изкуствата пред Руския музей

Освен с изконните руски пейзажи, Брюлов впечатлява зрителите с изгледи от далечните страни, които е посещавал – „Веранда. Алжир“ (1882), „Път към морето. Алжир“ (1883). И двете картини в наши дни са изложени в Третяковската галерия.

Не само пейзажите и рисунките на красивата природа имат успех в творчеството на Брюлов. Той е привлечен и от портретната живопис, като най-известни негови работи от този вид са „Неуспяла среща“ (Девойка със свещ), „Портрет на кардинала“, „Селско момиченце“ (1874) и други.

Последни години

Заради високата си ерудираност и безупречните си човешки качества Павел Брюлов се ползва с голямо уважение в художествените среди на страната. Именно поради това през 1893 година той е удостоен със званието действителен член на Академията, а през 1904 – и член на Академичния съвет. Успоредно с това, от 1897 да 1912 година заема длъжността пазител на музея на Александър III, днешния Държавен руски музей.

Работите на Павел Брюлов са изпълнени почти изцяло в стил Реализъм, разпространението на който е най-важната задача, която передвижниците поставят пред себе си. Художникът се старае да изобрази на платната си именно онова, което наистина вижда. Всяко разкрасяване му е дълбоко чуждо и той показва на публиката действителността в живота. Понякога в картините му могат да се видят не особено приятните страни на човешкото съществуване, тъй като стремежът да бъде реалистичен е кредо в творчеството му. Сериозно място в работата му заема образът на руското село. В пейзажите му често могат да се видят порутени селски колиби, оголващи грозотата на живота на обикновените хора.

Павел Александрович Брюлов умира на 3 (16) декември 1914 година в град Павловск, Санкт Петербургска губерния, където е погребан.

• 
  Път към морето. Алжир (1883)
• 
  Пейзаж с река (1900)
• 
  Баня (1902)
• 
  Гора (преди 1914)