Михаил Константинович Клодт
Тази статия е за художника М. К. Клодт. За други личности със същата фамилия вижте Клодт.
| Михаил Константинович Клодт | |
| руски художник, пейзажист | |
 Портрет на Михаил Константинович Клодт (1871) от Иван Крамской | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 16 (29) май 1902
 Санкт Петербург, Руска империя |
| Националност | руснак |
| Стил | Реализъм |
| Академия | Императорска художествена академия |
| Максим Воробьов | |
| Направление | пейзаж |
| Повлиян | Иван Шишкин |
| Повлиял | Николай Дубовской, Юлий Клевер, Александър Бегров |
| Награди | 1853 – малък сребърен медал, 1855 – голям сребърен, 1857 – малък златен, 1858 – голям златен |
| Съпруга | Лиза Владимирцова, Елизавета Станюкович |
| Михаил Константинович Клодт в Общомедия | |
Михаил Константинович Клодт (барон Клодт фон Юргенсбург) е руски художник, един от основоположниците на традициите на руския пейзаж, участник в основаването на организацията на Передвижниците. Той е племенник на големия руски скулптор и педагог Пьотър Клодт и братовчед на друг руски художник – Михаил Петрович Клодт.[1][2]
Детство и младост[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Константинович Клодт е роден на 30 декември 1832 (11 януари 1833) година в Санкт Петербург. Израства и се възпитава в творческа среда – баща му се увлича по дърворезба, а чичо му Пьотър Клодт е един от най-добрите руски скулптори.[3]
В младежката си възраст Михаил постъпва в Кадетския корпус по минно дело, но обучението там му е крайно безинтересно. Той пропуска занятия, а единственият предмет, който му харесва е рисуването. Големият му талант е открит именно от учителя му по рисуване Иван Хруцкий.[3]
През 1851 година, на 18-годишна възраст, Михаил Клодт постъпва в Петербургската художествена академия, в класа по ландшафна живопис на професор Максим Воробьов. През 1853 година за една от своите работи получава малък сребърен медал и предложение за стипендиант от Обществото за поощрение на художниците.[4] Според Григорий Клодт, летописец на рода Клодт, младежът отказва стипендията в полза на човек, за когото тя е по-необходима, и тя е дадена на един от братята Крейтан.[5]
През 1855 година е награден с голям сребърен медал, а през 1857 – с малък златен медал за картината „Изглед от остров Валаам“ (1854).[4] Платното е показано на академичната изложба от 1857 година и получава добри отзиви от критиката. При завършването си през 1858 получава званието художник I степен и голям златен медал за картината си „Изглед от имението Загезал край Рига“, след което заминава на държавна издръжка за три години в Европа.[3][4]
Швейцария и Франция[редактиране | редактиране на кода]
Заминава първо за Швейцария и отсяда в малък хотел на брега на Женевското езеро. Швейцарската природа обаче не го вдъхновява и вместо да реализира плодотворна работа, творчеството му изпада в застой. По тази причина Клодт решава да смени обстановката и заминава за Париж, с надеждата че световната столица на изкуствата ще го вдъхнови. Там се среща с братовчед си Михаил Петрович Клодт и заедно заминават за Бретан, а по-късно – в Нормандия.[5] Но и тук художникът се чувства неуютно и нито великолепната архитектура, нита съвременната френска живопис му правят впечатление.[1] Запознава се с известните френски художници Камий Коро, Шарл-Франсоа Добини и Теодор Русо, принадлежащи към Барбизонската школа.[5] Чуждата природа не го впечатлява, а не може да приеме и френската и швейцарска художествени школи като пример за подражание.[6]
За да се отчете през Академията рисува картините „Баркаси на брега по време на отлив. Бретан“ (1859), „Изглед от Нормандия“ (1860) и други. През 1860 година пише писмо до Академията с молба за разрешение да се върне в Русия и да прекара останалия срок до 3 години като рисува пейзажи в родината си.[3] Междувременно известно време рисува в Северна Франция.[1]
1861 – 1870[редактиране | редактиране на кода]
През януари 1861 година Клодт най-после получава разрешение да се върне в Русия и веднага отпътува. Има съгласието на Академията да пътува из Русия и да рисува, като дори му удължават срока на издръжка.[6] Част от картините, рисувани в Европа са „Изглед от долината на река Аа в Лифландия“ (1862) и „Нощен изглед от Нормандия. Рибари“. Картините са работени в рамките на академичните канони в съчетание с романтични мотиви. През 1862 година за тези картини Михаил Клодт получава званието академик.[1][3] Това са последните негови работи, при които той рисува пейзажи от чужди страни, след които посвещава вниманието си изцяло на руската природа.[3]
През лятото на 1861 гадина се запознава с Елизавета Станюкович, дъщеря на адмирал Михаил Станюкович и сестра на писателя Константин Станюкович. Тя отказва да се омъжи за него и художникът изпада в тежка депресия. Това увлечение го откъсва от желанието да се посвети изцяло на рисуването. Близките му са притеснени за неговото бъдеще и скоро го убеждават да се ожени за Лиза Владимирцова. След като устройва живота си Клодт се успокоява и най-после се отдава на живописта.[3]
През лятото на 1863 година получава покана да гостува заедно с жена си в Мценски окръг в Орловска губерния. Именно тук художникът най-после постига душевна хармония и бързо намира теми за творбите си.[3] Често пътува из Русия и рисува природни картини и реалистични пейзажи първо в Орловска губерния, после в Тулска и Смоленска. Особено добри от този период са пейзажите „Дъбова гора“ (1863) и „Залез в Орловска губерния“ (1867).(1)[3] Картината „Големият път през есента“ от 1863 го прави много популярен. Съвременниците му откриват в нея отдавна очаквания, типичен руски пейзаж. Небето, с тежките си дъждовни облаци, е ниско надвиснало над земята, унила и почерняла, в която е заседнала селска каруца без всякаква надежда да се измъкне.[6]
На 9 декември 1863 година на художника му се ражда син Борис, а жена му се разболява тежко. С течение на времето болестта ѝ прогресира и през декември 1865 година тя умира. Скоро след нея умира и майката на Михаил Клодт. За да потуши мъката си през пролетта на 1866 година отново заминава в Орловска губерния и изцяло се посвещава на работата си.[3] Междувременно през 1864 година получава званието професор за картината „Вечерен изглед от Орловска губерния“.[1][4] С това звание художникът има право на преподавателска дейност в Академията, но не се намира щатна длъжност за него.[3]
След като се завръща в Петербург, той отново предлага брак на първата си любима Елизавета Станюкович. Оженват се през януари 1867, а през ноември се ражда синът им Пьотър. През този период, в края на 1860-те, Клодт създава много и забележителни платна, сред които са „Слънчеви лъчи“, „Руско село“, „Залез в Орловска губерния“ (1867), „Алея в брезова гора“ (1867). Въпреки че работи много, финансовото състояние на художника се влошава все повече, тъй като не притежава умението да продава произведенията си.[3][5]
За творбите на Клодт са характерни педантичният реализъм на изображенията, безукорният и подробен рисунък на детайлите, майсторството му в перспективните решения, строгостта и стройността на композицията, умението да „одушеви“ природата с присъствието на човешки фигури. Живописният му маниер е задълбочен, рисувайки предметите на преден план и по-обобщаващ в далечния план, небето и облаците.[1] Свиква да преработва картините си и поради изредените причини създаването на всяка една картина му отнема много време.[3]
Организация на передвижниците[редактиране | редактиране на кода]
Следващото десетилетие в живота на Клодт е свързано с учредяването и дейността на организацията на Передвижниците, която бързо се превръща в най-големия център на художествени живот в Русия. През декември 1870 година е избран първият съвет на съюза, в чийто състав влиза и Клодт.[3] Връзката му с членовете на това общество съдейства за развитието му като привърженик на Реализма и събужда интерес към темите и образите в селска Русия.[1]
На първата изложба на передвижниците през декември 1871 година Клодт представя две картини – „Пладне“ и „Изглед от Киев“.[3] Участва в изложбата и като художествен персонаж в картината на Иван Крамской „Портрет на художника М. К. Клодт“. Критиката отбелязва, че най-добрите пейзажи, експонирани на нея, са тези на Михаил Клодт и Алексей Саврасов.[5]
На втората изложба на передвижниците излага платното си „Оран“ (1872). То предизвиква асоциации с работите на художниците от Венециановската школа, въпреки че природата в нея придобива епична широта не толкова като съдържание, колкото като изразни средства. Художникът успява да създаде впечатлението за панорамно изображение и неограничено пространство чрез удължения хоризонтален формат, снижаването на линията на хоризонта и ритъма на отдалечаващите се от зрителя бразди.[1] Тази картина, заедно с „Гарваните долетяха“ на Саврасов се превръщат в един от живописните символи на Русия. По желание на различни галерии и музеи художникът рисува това платно още няколко пъти – през 1873, 1879 и 1881 година. Оригиналният първи вариант е закупен от Павел Третяков и се намира в Третяковската галерия.[5]
Той продължава да участва в изложбите на передвижниците до 1879 година.[3] Въпреки че е член на организацията, през 1873 година Михаил Клодт става преподавател в Академията, където работи до 1886.[1] За това преминаване „от другата страна“ е обвинен от передвижниците в предателство на тяхната кауза. От друга страна Академията също го обвинява в предателство, тъй като той винаги отстоява интересите на передвижниците и участва в техните изложби.[5] Заедно с мариниста Алексей Боголюбов и художника Сократ Воробьов създават клас по пейзажна живопис.[3] Клодт се отнася към своята преподавателска дейност също така добросъвестно както към творчеството си и отдава на учениците си много време и усилия.[5] Някои от тях стават известни художници, работещи в различни направления – пейзажистите Николай Дубовской и Юлий Клевер, маринистът Александър Бегров и други.[7] Член е на академичния съвет до влизането в действие на новия устав през 1894 година.[4]
През този период ежегодно пътува в творчески командировки из страната и създава поредица от впечатляващи картини, които влизат в „златния фонд“ на руския пейзаж.[3] Някои от тях заедно с интереса му към пространствените ефекти, съдържат опит да се покаже в обобщена форма своеобразието, неповторимостта и красотата на руската природа, винаги с емоционалното присъствие на човешки образи – „Крави“ (1870), „Селянка край счупена каруца с лен“ (1873), „Вечерен изглед от Орловска губерния“ (1874), „Ръж“ (1877).[1][6]
Напускане на Передвижниците[редактиране | редактиране на кода]
През 1870-те години, под влияние на творчеството на Иван Шишкин, в изкуството на художника се увеличават епическите мотиви в трактовката на руската природа – „Горски далечини по пладне“ (1878).[1]
В края на 1870-те години Клодт се разделя с жена си, а след това, през януари 1880 година следва и напускане на организацията на Передвижниците. Повод за това става статия във вестник „Мълва“, в която художникът остро критикува пейзажите на Архип Куинджи. Обиден, Куинджи иска Клодт да бъде изключен от организацията и когато това не става, заплашва, че сам ще подаде оставка. Скоро след това Михаил Клодт получава писмо от Николай Ярошенко, в което е обвинен, че статията е написана не от любов към изкуството, а по чисто лични мотиви. Поддавайки се на емоцията, Клодт подава молба за напускане на организацията, като си запазва правото да продължи да излага работите си в изложбите на передвижниците.[3] Напуска през 1879 година, като друга причина е фактът, че не може напълно да приеме негативното отношение към Академизма.[1] Последната му сериозна картина, нарисувана преди напускането е „Оран в Малорусия“, експонирана на тяхна изложба през 1879 година. По това време умира и баща му, което нанася тежък удар на художника.[3]
Към този период се отнася и неголямото платно „Крави на водопой“ от 1879 година, нарисувано акуратно, точно и с голяма любов. Пейзажите на Клодт винаги се отличават с внимателно отношение към природата и заедно с това с нейното лирично възприятие. Критикът Владимир Стасов казва за художника, че той се е утвърдил в изкуството като „живописец на поетичното селско настроение“.[7]
Произведенията на Михаил Клодт участват в различни изложби в Европейски страни – Световното изложение в Париж през 1867, още един път в Париж през следващата година, в Лондон през 1872, Виена – през 1873, Филаделфия – 1876.[2]
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
Художникът продължава с пътуванията си из Русия и създава нови творби. От последните му произведения по-интересни са „Волга над Симбирск“ (1881) и „Крайбрежие“ (1885). Постепенно здравето му се влошава, като първо има проблеми с очите, след това често започва да получава главоболие. Според някои автори след това получава някакъв вид психично разстройство[3], а според други просто се пропива[5][8]. На занятията в Академията започва да се появява неугледен и мръсен и скоро е уволнен с мизерна пенсия, като с това губи и държавната си квартира. Наема малко жилище, в което живее със сина от първия си брак Борис, който през 1899 година, на 36-годишна възраст, умира. За последен път името на художника се споменава през 1897 година във връзка с юбилейна изложба на Передвижниците.[3][5] За последните години за живота на Клодт се знае малко. Архивни документи като съдебни разписки и изпълнителни листове говорят, че е затънал в дългове към различни хора.[5]
Михаил Константинович Клодт умира в бедност и полусляп на 16 (29) май 1902 година в Санкт Петербург.[3][6]
-
Селско стопанство край реката (1858) -
Село в Орловска губерния (1864) -
Руско село (1967) -
Волга при Жигули (1879) -
Крави на водопой (1879) -
Брегът на Финския залив (преди 1902)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((ru)) Русская живопись/Клодт Михаил Константинович (Клодт фон Юргенсбург) (1832 – 1902)
- ↑ а б ((ru)) Корнерс/Художники/Клодт Михаил Константинович (1833 – 1902) Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ((ru)) Русская живопись. Знаменитые русские художники и репродукции их картин/Клодт Михаил Константинович Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д ((ru)) Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона/ЭСБЕ/Клодт фон Юргенсбург, русские художники
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((ru)) Юрий Фалёса – 180 лет со дня рождения Михаила Константиновича Клодта
- ↑ а б в г д ((ru)) Энциклопедия русских художников/(Клодт фон Юргенсбург) Михаил Константинович
- ↑ а б ((ru)) Галерея Леонида Шишкина/Клодт Михаил Константинович (1832 – 1902) Архив на оригинала от 2014-02-20 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Александр Бенуа – „История русской живописи“/1900 – 1906/Клодт Михаил Константинович Архив на оригинала от 2014-10-11 в Wayback Machine.
