Василий Поленов
| Василий Поленов | |
 руски художник |
|
| Роден | 1 юни 1844 Санкт Петербург, Русия |
|---|---|
| Починал | 18 юли 1927 (на 83г.) с. Борок, дн. Поленово , Русия |
| Националност | руснак |
| Стил | рисуване |
| Обучение | Имперска художествена академия |
| Направление | Реализъм, Передвижници |
| Известни творби | "Московски двор", Обрасло езеро", "Христос и грешницата" |
| Повлиян от | Павел Чистяков |
| Повлиял | Исак Левитан, Константин Коровин, Иля Остроухов, Абрам Архипов, Александър Головин |
| Награди | Малък златен медал за "Йов и приятелите му" (1870) Голям златен медал за "Христос повдига дъщерята на Яир" (1871) |
Василий Дмитриевич Поленов е руски художник, академик, пътешественик, архитект. военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).
Съдържание |
Биография[редактиране]
Василий Поленов е роден на 1 юни 1844 г . в Санкт Петербург, Русия. Семейството е на потомствен дворянин. Завършва Петрозаводската гимназия. Постъпва в Императорската художествена академия в Санкт Петербург (1863). Учи при известния художник и педогог Павел Чистяков. Още като студент е награден със златни медали за картините : „Йов и неговите братя“ и „Христос възкресява дъщерятя на Иаир“. Завършва Академията през 1871 г., а едновременно и курс в юридическия факултет. Като стипендиант на Академията пътува в Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. За картината „Ареста на графиня Д, Етрамон“ е провъзгласен за академик (1876).
При изострянето на Източния въпрос през 1876 г. постъпва доброволец в корпуса на генерал-майор Михаил Черняев. Участва в Сръбско-турската война (1876). Награден е с Медал „За Храброст“ (Черна гора) и Орден „Таковски кръст“ (Сърбия).
В България[редактиране]
Доброволец в Руско-турската война (1877-1878). Художник - военен кореспондент. Аташиран е към престолонаследника Александър Александрович. Участва в действията през цялата война в състава на Русчушкия отряд. Василий Поленов създава в България картини, които са далеч от баталната живопис. Главен акцент поставя на човека и етнографията на българина. Известните му български произведения са :
- Стаята на командващия
- Речна долина в България
- Главната квартира на командващия Русчушкия отряд в Брестовица
- Български дом
След войната[редактиране]
След войната пътешества в Близкия изток. Основно правило в творчеството му е Изкуството следва да носи щастие и радост. Създава художествените серии : „Московска“, Селски бит, Източна.
Член на Съюза на Руските художници (1903). Народен художник на РСФСР (1926). Преподавател в Московското училище по живопис (1882-1895). Организатор на Народните театри (1910 - 1918). Новите творби днес са в най-значимите руски галерии : Третяковска галерия, Държавен руски музей, Киевски музей на руското изкуство и много други.
Източници[редактиране]
- Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", С., 1986, с. 138
