Гримоалд III (Беневенто)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гримоалд.

Монограм на Гримоалд III.
Tremissis на Гримоалд
GRIM--VAL DX; DOMS CAR•RX VIC
Grimvald dux; Dominus Carolus rex victor
Херцог Гримоалд; Господин Карл (Велики), крал и победител
Tremissis на Гримоалд след 792 г.
GRIMVALD; VITORV PRINCI
Гримоалд, княз

Гримоалд III (на латински: Grimoald III., Grimuald, Grimvald, Grimoldus; * пр. 773; † април 806) е от 788 до 806 г. dux gentis Langobardorum (херцог на лангобардите) в херцогство Беневенто.

Той е вторият син на херцога на Беневенто Аричис II и Аделперга, дъщеря на лангобардския крал Дезидерий и съпругата му Анса. По баща е внук на Ромуалд I (херцог на Беневенто 662-677).

През 787 г. Аричис II изпраща син си Ромуалд с подаръци при Карл Велики в Рим, който, вероятно по съвет на папа Адриан I, го взема за заложник и марширува в Капуа в територията на Беневенто. Аричис II се оттегля в укрепения Салерно и изпраща Гримоалд III при Карл, който сключва с него мирен договор, който предвижда годишен трибут от 7000 солиди. Гримоалд III остава като заложник на мястото на брат му Ромуалд и марширува с Карл Велики във Франция. По-големият му брат Ромуалд умира на 21 юли 787 г.

Баща му Аричис II умира на 26 август 787 г. и е погребан в катедралата на Салерно. Карл Велики не освобождава наследника на трона Гримоалд III, затова Аделперга е няколко месеца регентка. Гримоалд III, след като признава Карл Велики и му се заклева във вярност, се качва на трона в началото на 788 г. и става херцог на Беневенто и Салерно.

Гримоалд III побеждава заедно с dux Хилдепранд от Сполето и Винегиз (командир на франките), нахлулата през 787 г. в Калабрия византийска войска с командири sacellarius Йохан, patricius Теодор от Сицилия и Аделчис (син на последния крал на лангобардите Дезидерий). Убити са главният командир Йохан и 4.000 гърци и 1.000 са пленени.

През 790 г. Гримоалд III сключва мирен договор с Византия и се жени за Евантия (Euanthia), внучка на Св. Филарет и сестра на Мария, съпругата на император Константин VI, което предизвиква нападение от франкие. Крал Пипин, син на Карл и наместник в Италия, опустошава Беневенто през 791 г. и през 792 г. подпомаган от братята му Лудвиг Благочестиви и Карл Млади, заради настъпилия глад.

През 792 г. Гримоалд носи титлата princeps и на монетите му вече не се споменава името на Карл Велики. На документи Гримоалд има титлата summo magno princ Langobardorum genti (Гримоалд, най-вишият княз на лангобардския народ). През 795 г. се развежда от Euanthia и я изпраща обратно в къщи. През късното лято на 800 г. Карл Велики изпраща син си Пипин отново на поход в Беневенто, който отново е без резултат. През 802 г. Гримоалд обсажда франкския comes (граф или dux, херцог) Винигис от Сполето в Луцерия, пленява го и го освобождава след една годна.

Гримоалд III умира през април 806 г. и е погребан в катедралата на Салерно до баща му и братята му.

На престола идва Гримоалд IV (806–817), син на Ерменрих.

Източници[редактиране | edit source]

  • Italy, Emperors & Kings (на английски)
  • Hartmann, Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 344.
  • Einhardi Annales 802 und 803, MGH SS I, S. 190f.
  • Annales Fuldenses 802 und 803, MGH SS I, S. 353.
  • Annales Regni Francorum, 802 und 803.
  • Chronicon Salernitanum 30, MGH SS III, S. 486.
  • Annales regni Francorum (за годините 787, 788, 802 и 803)

Литература[редактиране | edit source]

  • Paolo Delogu, Lombard and Carolingian Italy. The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995.
  • Jörg Jarnut, Geschichte der Langobarden, Kohlhammer, Stuttgart, 1982, ISBN=3-17007515-2
  • Wilfried Menghin, Die Langobarden. Archäologie und Geschichte, Theiss-Verlag, Stuttgart, 1985, ISBN=978-3-8062-0364-4
  • Rosamond McKitterick, The Frankish Kingdoms under the Carolingians, 751–987, Longman, London|Jahr=1983, ISBN=0-582-49005-7

Външни препратки[редактиране | edit source]