Ерстал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерстал
Herstal
Ерстал (Белгия)
Red pog.png
Ерстал
Страна Флаг на Белгия Белгия
Регион Валония
Провинция Лиеж
Окръг Лиеж
Площ 23,54 km²
Население (2006) 37 319 души
1585 души/km²
NIS 62051
Пощенски код 4040-4042
Телефонен код 04
Официален сайт www.herstal.be
Ерстал в Общомедия

Ерстал (на френски: Herstal) е община в Източна Белгия, провинция Лиеж на регион Валония. Разположена е около реката Маас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Меровингско и каролингско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Районът е населен от петото хилядолетие преди Христа. Към края на античния римски период и в началото на франкското управление тук е построена крепост, наречена Херистал. Главен търговски път преминава покрай нея, а Маас се пресича с транспортни лодки на път за селището Жупий.

Монумент на Карл Велики, Лиеж

През 7 век Пипин от Ерстал става майордом на Австразия и основава могъщата династия на Каролингите. Смята се, че тук е роден и Карл Велики. През този период се смята, че Ерстал е главен град на Франкското кралство, преди Карл велики да установи столицата си в Аахен.

Късно Средновековие и до днес[редактиране | редактиране на кода]

Градът е включван в състава на херцогствата Долна Лотарингия и Брабант. Въпреки близостта си с градът Лиеж районът на Ерстал не е част от Лиежкото епископство до 1740 г., когато принц-епископа Жорж-Луи де Берг го закупува от владетеля на Прусия Фридрих II.[1]

През 19-ти век Ерстал става център на металургията с построената там оръжейна фабрика (Fabrique Nationale de Herstal). През 1914 в самото начало на Първата световна войнае завладян от германски войски.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Орнаментирано огнестрелно оръжие Fabrique Nationale

В Ерстал се намира световноизвестния производител на оръжие Fabrique Nationale de Herstal. Днес в Ерстал работят компании, произвеждащи продукция за европейската космическа програма Ариана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Histoire de la principauté de Liège, B. Dumoulin, J.L. Kupper, éd. priv., 2002, (ISBN 2708947753)