Ерстал
| Ерстал Herstal ((fr)) |
|
|---|---|
| География | |
| Страна | |
| Общност | |
| Регион | |
| Провинция | |
| Окръг | Лиеж |
| Площ | 23,54 km² |
| Население (Източник: NIS) | |
| Население – Мъже – Жени – Гъстота |
37 319 (01.01.2006) 47,63% 52,37% 1585 д./km² |
| Икономика | |
| Безработица | 25,31% (01.01.2006) |
| Среден годишен доход | 10 767 €/човек (2003) |
| Управление | |
| Кмет | Фредерик Даерден (PS) |
| Управляващи партии | PS, E.P.H. |
| Други данни | |
| Пощенски код | 4040-4042 |
| Телефонен код | 04 |
| Уеб сайт | www.herstal.be |
Ерстал (на френски: Herstal) е община в Източна Белгия, провинция Лиеж на регион Валония. Разположена е около реката Маас.
Съдържание |
История [редактиране]
Меровингско и каролингско владичество [редактиране]
Районът е населен от петото хилядолетие преди Христа. Към края на античния римски период и в началото на франкското управление тук е построена крепост, наречена Херистал. Главен търговски път преминава покрай нея, а Маас се пресича с транспортни лодки на път за селището Жупий.
През 7 век Пипин от Ерстал става майордом на Австразия и основава могъщата династия на Каролингите. Смята се, че тук е роден и Карл Велики. През този период се смята, че Ерстал е главен град на Франкското кралство, преди Карл велики да установи столицата си в Аахен.
Късно Средновековие и до днес [редактиране]
Градът е включван в състава на херцогствата Долна Лотарингия и Брабант. Въпреки близостта си с градът Лиеж районът на Ерстал не е част от Лиежкото епископство до 1740 г., когато принц-епископа Жорж-Луи де Берг го закупува от владетеля на Прусия Фридрих II.[1]
През 19-ти век Ерстал става център на металургията с построената там оръжейна фабрика (Fabrique Nationale de Herstal). През 1914 в самото начало на Първата световна войнае завладян от германски войски.
Икономика [редактиране]
В Ерстал се намира световноизвестния производител на оръжие Fabrique Nationale de Herstal. Днес в Ерстал работят компании, произвеждащи продукция за европейската космическа програма Ариана.
Източници [редактиране]
- ↑ Histoire de la principauté de Liège, B. Dumoulin, J.L. Kupper, éd. priv., 2002, (ISBN 2708947753)
|
||||||||||||||||