Роберт Музил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Роберт Музил (на немски: Robert Musil) е австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Клагенфурт в старо аристократично семейство на университетски професор.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Музил учи във военно училище, но напуска преди да получи офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. Започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин - там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. В 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.
[редактиране] Литературен път
Първата книга на Роберт Музил е романът "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906). Следват сборниците с разкази "Единения" (1911) и с есета "Непристойното и болното в изкуството" (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели "Три жени" (1924). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета "Посмъртни творби приживе" (1936).
След националсоциалистическия Аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
[редактиране] Поетика
Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване. Най-значимото му произведение, над което работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент "Човекът без качества" [по-правилно: "Мъжът без свойства"] (Der Mann ohne Eigenschaften) (1930-1943), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.
[редактиране] Влияние
Роберт Музил - заедно с Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Херман Брох - е един от основоположниците на модерния европейски роман.
Писателят е отличен със значимите литературни награди "Хайнрих фон Клайст" (1923), "Художествената награда на град Виена" (1924) и наградата "Герхарт Хауптман" (1929).
В чест на писателя град Виена учредява литературната награда "Роберт Музил".
[редактиране] Библиография
- Die Verwirrungen des Zöglings Törleß, 1906
- Beitrag zur Beurteilung der Lehren Machs (Inaugural-Dissertation), 1908
- Vereinigungen, Zwei Erzählungen, 1911
- Die Schwärmer, 1921
- Grigia, Novelle, 1923
- Drei Frauen, 1924
- Der Mann ohne Eigenschaften, 1931/32
- Nachlaß zu Lebzeiten, 1936
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Проза от Роберт Музил, в превод на Венцеслав Константинов

