Роберт Музил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роберт Музил
Klagenfurt - Musilhaus - Robert Musil.jpg
Роден 6 ноември 1880
Клагенфурт, Австро-Унгария
Починал 15 април 1942
(на 61 години)
Женева, Швейцария
Подпис Robert Musil Signature.jpg
Роберт Музил в Общомедия

Роберт Музил (на немски: Robert Musil) е австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Клагенфурт в старо аристократично семейство на университетски професор.

Живот[редактиране | edit source]

Музил учи във военно училище, но напуска преди да получи офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. Започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин - там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. В 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.

Литературен път[редактиране | edit source]

Роберт Музил, 1900 г.

Първата книга на Роберт Музил е романът "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906). Следват сборниците с разкази "Единения" (1911) и с есета "Непристойното и болното в изкуството" (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели "Три жени" (1924). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета "Посмъртни творби приживе" (1936).

След националсоциалистическия Аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.

Поетика[редактиране | edit source]

Къщата във Виена, където между
1921 и 1938 г. е живял Роберт Музил

Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.

Паметна плоча за Роберт Музил в Бърно, Чехия

Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент "Човекът без качества" [по-точно: "Мъжът без свойства"] (Der Mann ohne Eigenschaften) (1930-1943), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.

Признание[редактиране | edit source]

Роберт Музил - заедно с Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Херман Брох - е един от основоположниците на модерния европейски роман.

Писателят е отличен със значимите литературни награди "Хайнрих фон Клайст" (1923), "Художествената награда на град Виена" (1924) и наградата "Герхарт Хауптман" (1929).

В чест на писателя град Виена учредява литературната награда "Роберт Музил".

Библиография[редактиране | edit source]

  • Die Verwirrungen des Zöglings Törleß, 1906
  • Beitrag zur Beurteilung der Lehren Machs (Inaugural-Dissertation), 1908
  • Vereinigungen, Zwei Erzählungen, 1911
  • Die Schwärmer, 1921
  • Grigia, Novelle, 1923
  • Drei Frauen, 1924
  • Der Mann ohne Eigenschaften, 1931/32 ("Човекът без качества", 2009, ISBN 978-954-9621-43-3)
  • Nachlaß zu Lebzeiten, 1936

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Роберт Музил в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)