Физика (Аристотел)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Физика (на латински: Physica) е фундаментален трактат от Аристотел, който се счита че е заложил основите на физиката като наука (в докласически, преди Нютон смисъл). Трактатът се състои от 8 книги. В началото физиката се разглежда не като учение за природата (на гръцки: Φύση), а като наука за движението (на гръцки: κίνησις), включваща категории като време, пустота и място. В трактата си Аристотел полемизира с елеатите, които утвърждавали невъзможността на движението.
Цитати [редактиране]
- Незнанието за движението необходимо влече след себе си незнание за природата - III, I, 200b15
- Времето е мярка на движението - III, II, 221а
- Съществува първичен неподвижен двигател - VIII, V, 258b5
- Движението трябва винаги да съществува - VIII, V, 258b10
- Кръговото движение е по-първично от праволинейното - VIII, VIII, 265а15
Външни препратки [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Физика (Аристотель)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
