Римска колония
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Римска колония (Colonia; Coloniae) е през Римската империя специално планувано и организирано селище извън Рим, в повечето случай територия, завоювана чрез война.
По време на Римската република има два вида колонии в Италия:
- Coloniae civium Romanorum, в която са заселвали римски граждани, които запазвали римското си гражданство и получавали чрез жребий късче земя.
- Coloniae Latinae, които имат своето „латинско“ гражданство и могат да отидат да живеят в Рим и да получат римско гражданство.
Към края на Републиката се уреждат първите колонии извън Италия, заради осигоряването на безземлените граждани на столицата и ветераните.
По време на Империята съществуват т.нар. „Titularcolonien“, което означава вече съществуващи градове, които получавали правото на колония. В началото жителите на една Colonia civium Romanorum са били освободени от данъци, което по-късно не съществувало.
Примери за Coloniae през Римската империя:
- в Италия:
- Помпей 80 пр.н.е. става колония, когато тук са заселени 2000 ветерани
- в Долна Германия:
- в Галия Белгика
- Augusta Treverorum, днес Трир
- в Реция
- Augusta Vindelicorum, днес Аугсбург
- в Норик
- Colonia Aurelia Antoniana Ovilabis, днес Велс
- в Панония
- в Британия:
- в Юдея:
- в Мизия:
- в Африка:
- Colonia Thaenae, 12 km от Sfax
- Colonia Iunonia Carthago (122 пр.н.е. запланувано, но отменено) – тогава като Colonia Iulia Concordia Carthago (29 пр.н.е.) реализирано – в Картаген (след унищожението от римляните)
Coloniae не трябва да се бъркат с римски провинции.
Литература[редактиране]
- Ливий, Ab urbe condita, 1:11
- Dieter Medicus, Coloniae. In: Der Kleine Pauly. Band 1, 1964, Sp. 1248–1250.
- E. T. Salmon, Roman colonization under the republic. Thames & Hudson, London 1969.
Външни препратки[редактиране]
- Jona Lendering, “Coloniae” Livius.org (2006)