Звездообразен форт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Форт, възстановен до вида си от 1750 г., във Гронинген, Нидерландия
Карта на град Палманова (Италия) от XVII век е идеален пример за венециански звездообразен форт.
Друго преимущество на звездообразния форт (и на бастиона по принцип) е липсата на слепи зони, каквито се наблюдават в предишните концентрични укрепления

Звездообразният форт (наричан още trace italienne) е вид фортификация в стила, който се появява в Епохата на барута, когато оръдията започват да доминират бойните полета. Подобен форт се създава за пръв път в средата на XV в. в Италия. Пасивното пръстенообразно укрепление от Средните векове се оказва уязвимо спрямо топовни атаки, идващи отвън срещу отвесната зидана стена. В допълнение атакуваща армия, която може да се доближи достатъчно, е способна да подкопае стените в известна безопасност, защото защитниците не могат да обстрелват атакуващите от близките стени. Контрастно на замъците, звездообразната крепост е съвсем плоска конструкция, съставена от ров (изкоп) и множество триъгълни бастиони, проектирани най-вече, за да се покриват един друг. Допълнителни постройки като равелини, хорнверки и отделни полусамотоятелни фортове се изграждат, за да се постигне сложна симетрична система.

Звездообразните укрепления се развиват и през XV и XVI в., най-вече като отговор на френската инвазия на Апенинския полуостров. Френските сили за въоръжени с нови оръдия и бомбарди, които лесно унищожават традиционните замъци и крепости, построени през Средновековието. За да се противопоставят на новите оръжия, италианците правят крепостните стени по-ниски и по-дебели. Строени са от много видове материал, но най-често от пръст и тухли, защото тухлата не се разбива при удар от снаряд, какъвто е случаят с камъка. Друга важна иновация са бастионите, които характеризират подобни звездообразни крепости. За да се подобри защитата на форта, трябва да се включат и оръдия за ответен обстрел, често от няколко ъгъла. Резултатът от това са звездообразните фортове.

Те се изграждат от Микеланджело в защитите на Флоренция и се подобряват, и усъвършенстват през XVI век от Балдасаре Перуци и Винченцо Скамоци.

Фортовете се разпростират извън Италия през 1530-те и 1540-те. Множество от тях се строят из цяла Европа през идните три века. Из Стария континент се търсят все повече италиански инженери и архитекти за строежа на новите фортове.

Архитектът от края на XVII в. Мено ван Кьохорн и Вобан (военният инженер на Луи XIV) усложняват фортовете до краен предел.

Звездообразните крепости въздействат впоследствие и върху ренесансовия идеал за град:

Ренесансът е хипнотизиран от един вид град, който за век и половина - от Филарете до Скамоци - се включва във всеки утопистки чертеж: това е звездообразният град.[1]

През XIX век появата на взривния снаряд променя същността на защитните укрепления.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Siegfried Giedion – Space, Time and Architecture (1941) 1962, стр. 43

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]