Ниоба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ниоба в древногръцката митология е смъртна жена. Дъщеря на Тантал и Диона (или Еврианаса, Клития, Лаодика). Съпруга е на царя на Тива Амфион. Имали много деца. Различните автори посочват различна бройка. Според Омир са 6 сина и 6 дъщери, според Хезиод и Пиндар - 10 сина и 10 дъщери, според Аполодор са 7 сина и 7 дъщери. Много красиви били децата на Ниоба и тя много се гордеела с тях. Когато пророчицата Манто ѝ казала да принесе жертва на Лето, Ниоба се присмяла, че Лето (майката на Аполон и Артемида), има само 2 деца. Разгневената богиня пратила своите деца да отмъстят за оскърблението. Със стрели от лък, те убили всички деца на Ниоба. Аполон убил младежите, докато ловували по склоновете на планината Китерон, а Артемида убила девойките в родния им дом [1]. Когато останала жива само една дъщеря — Хлорида, Ниоба молила Лето да спрат убийства и поне нея да ѝ оставят, но Лето била непреклонна. Според една от версиите, боговете оставили живи един син и една дъщеря [2]. Потресен от смъртта на децата си, баща им, Амфион, се самоубил. Има и версии според които бил поразен от мълния от Зевс или от стрела от Аполон, след като се опитал, обезумял от мъка да разруши храм.

"Ранената Ниоба", Пароски мрамор, ок.440 пр.н.е.

Съгласно една от версиите на мита, след смъртта на децата си, Ниоба се върнала в родината си, но там намерила баща си Тантал, обречен от боговете на мъки. Ниоба не могла да издържи на сполетелите я нещастия и помолила Зевс да я превърне в камък. [3]. Според други версии се вкаменила, като видяла мъртвите си деца, и вятърът отнесел каменната ѝ фигура на върха на планината Сипила в Лидия, където от очите ѝ продължили да се леят сълзи [4]. Лидийският ѝ произход и неелинският характер на името Ниоба показват малоазиатски произход на образа. В основата на мита лежи съперничество между две женски божества.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Аполодор III, 5, 6
  2. Аполодор III, 5, 6
  3. Аполодор, Митологическа библиотека, III, 5, 6
  4. Овидий, „Метаморфози“, VI, 302-312

Външни препратки[редактиране | edit source]