Итака

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вати, Южна Итака - "столицата" на острова
Вижте Итака (Ню Йорк) за града в щата Ню Йорк.

Итака (на гръцки Ιθάκη) е остров в Йонийско море, понастоящем управляван от Република Гърция, с координати 38°21′00″ с. ш. 20°39′00″ и. д. / 38.35° с. ш. 20.65° и. д.. Има площ от около 96 км2. Според преброяване от 2001 година има население от 3 084 души [1]. Известен е най-вече като родно място и царство на героя от древногръцките епоси „Илиада“ и „ОдисеяОдисей.

Итака е предпоследният по площ остров от Ептаниси – Седемте острова (Επτανήσων), който е разположен на юг от Левкадия и на североизток от Кефалония (само на 2 морски мили от брега му), от който е отделен чрез едноименния проток. Има удължена форма. Заедно с останалите малки острови формира епархия Итакис, която е част от нома Кефалония и Итака.

Островът има разчленен източен бряг, който е нарязан от множество заливи и носове. Най-северната част на острова е оформен от нос Мелиса, а най-южната от нос Агияс Андреас – Свети Андрей. Между тези две части са разположено заливът Фрикон, нос Мавронас, нос Агияс Илияс – Свети Илия, заливът Молос, нос Схинос и други носове. Общата дължина на бреговата линия е 101 км. На острова няма значителен планински масив, но се издигат хълмовете Нирито Орос (Νηρίτο Όρος) (806 м) и Меровигли (Μεροβίγλι) (669 м). Те формират два хълмисти полуострова, които се свързват с тясна ивица суша, провлакът Аетос – Орлите(Aετού).

Специфични за острова са и неплодородните почви и засушаванията, които пречат на развитието на земеделието. Основен поминък за острова са туризмът и риболовът. Името на острова е било известно от древността, като е споменато от Одисей. Новите проучвания показват, че омировата Итака е тъждествена със съвременната. Общото заключение на експертите за съвпадането на днешната и омирова Итака се основава на това, че различията между описания в Одисея релеф и реалния е следствие от непознаването от страна на поета на острова, както и "идеите на поета".

Забележителни места

Вати, столица на острова. Изградена е на брега на малък, защитен от вълните залив. В средата на залива се намира малък остров, Лазарето, където има стара постройка – Λοιμοκαθαρτήριο (Карантината).

Киони, най-живописното селище на острова. За съжаление много посещавано от туристи. Намира се на брега на малък залив. Красиво малко пристанище, с всички необходими туристически удобства (кафенета, ресторанти, барове и др.)

Манастирът на Катарон (края на 17 в.). Посветен е на Богородица от Катарон, разположен е върху връх, най-важното място за поклонения на острова. Оттук се открива превъзходен изглед към Кефалония и към всички Йонийски острови.

Ставрос, главно селище на Северна Итака и единственото място, където е поставен бюст-паметник на Одисей.

Плажове

Те са многобройни и красиви, но пясъкът е оскъден. Плажовете на острова са предимно с дребни камъчета. Малките пясъчни плажове са достъпни само откъм морето.

Плажът на Писо Аетос, по десния бряг на малък залив. Водата му е кристална, но сутрин е в сянка и е огрян през целия следобед.

Саракинико, превъзходен плаж на брега на малък залив, на 2.5 км от Вати. Има много маслинови дървета, където можете да намерите сянка.

Плажът на Ай Яни (Свети Иван), с груби и фини камъчета и с кристална зеленикава вода.

История[редактиране | edit source]

Островът е населяван от третото хилядолетие пр.н.е Бил е столица на Кефалония през Микенската епоха. Римляните окупирали острова през втори век пр.н.е и по-късно той станал част от Византийската империя. Норманите владеели Итака през 12-ти и 13-ти век и след това островът за кратък период бил под властта на турците, които предали властта на венецианците.

Итака е окупиран от Франция през 1797. След руско-турски освободителни сили през 1798 става част от Септинсуларската република. През 1807 отново става френска собственост, докато Англия го освобождава през 1809. Включва се в гръцката държава през 1864 г. От всички чужденци само венецианците са оставили сгради. За съжаление мощното земетресение през 1953 г. унищожава почти всичко. Повечето сгради са нови и са построени според антисеизмичните изисквания. За съжаление островът е бил подложен на силна миграция – говори се, че първите шестима гръцки заселници на австралийския град Мелбърн са били жители на острова.

Първи заселници[редактиране | edit source]

Произходът на първите заселници, които го заселили през последните години на Неолитният период (4000-3000 пр.н.е) е неизвестен. Следите от сгради, стени и пътища от този период доказват, че островът е бил заселен, като първият период на заселване е продължил до ранната Хеленейска ера (3000-2000 пр.н.е). През годините (2000-1500 пр.н.е) някои популации мигрирали към част от острова. Сградите и стените били изкопавани, показвайки примитивен начин на живот.

Микенската епоха[редактиране | edit source]

През Микенската епоха (1500-1100пр.н.е), Итака се въздига до най-високото си ниво на древната си история. Островът става столица на Кефалонийската държава, която включва околните земи и се е смятало, че това е една от най-могъщите държави през това време. Итаките се описвали като велики навигатори и изследователи с дръзки експедиции, излизащи извън Средиземно море.

Епичните поеми на Омир, "Илиада" и "Одисея", може да ни информират за Итака през бронзовата епоха. Тези поеми се смята, че са написани между 8-ми и 6-ти век пр.н.е, но са основани на стари митологически и поетични традиции.

След края на Микенската епоха, властта на Итака намалява, а островът бива управляван от най-близкият голям остров Кефалония.

Външни препратки[редактиране | edit source]