Римо-партска война 58-63

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римо-партска война 58-63
Roman East 50-en.svg
Армения и Римския изток през ок. 50 г., преди избухването на войната
Период 5863 г.
Място Армения
Резултат Status quo ante bellum
Воюващи страни
Rmn-social-header-300px--1--1-.svg
Римска империя
Партско царство
Командири
Гней Домиций Корбулон
Гай Умидий Квадрат
Луций Цезений Пет
Вологаз I
Тиридат
Партското царство около 60 г. Мирът в Партия е политическа победа за Нерон, която го прави обичан на изток

Римо-партската война от 58 г. е военен конфликт между Партското царство и Римската империя, управлявана по това време от Нерон.

Войната продължава от 5863 г. Тя се разгаря в Армения — буферна държава между двете империи.

Статутът на Армения като страна, намираща се под римски протекторат, е утвърден още при Тиберий, през 20-те години на 1 век. През 37 г., след смъртта на Тиберий, партите, качват на власт своето протеже Ород III. Той управлява на трона до 51 г. След неговата смърт, римляните поставят за владетел Радамист, който се оказва тиран и се счита в Армения за узурпатор.

През 53 г. в резултат от подтиквано от партите въстание Радамист е низвергнат и принуден да бяга. Арменският трон е зает от по-младия брат на партския цар Вологаз IТиридат. С помощта на римските пари и необичайно студената зима на 53/54 г. Радамист успява да изгони Тиридат, а недоволните да си замълчат и си връща трона. Докато партите решат какво да правят, в Рим, Клавдий умира. Не виждайки в 17-годишния Нерон сериозен противник, Вологаз се решава на открити военни действия и в началото на 55 г. отново, вече открито, връща на арменския трон Тиридат.

Реакцията на Рим е адекватна. За проконсул на Азия, Галатия и Кападокия е назначен отличилият се още при Клавдий в Германия военачалник Гней Домиций Корбулон. Под неговото командване се намират два легиона — III Галски легион и VI Железен легион. Още два легиона, X Fretensis и XII Fulminata, са под командването на Гай Умидий Дурмий Квадрат — проконсула на Сирия.


В течение на почти три години Корбулон води преговори с представители на Вологаз, подготвяйки своите войски. В началото на 58 г. обаче римляните са внезапно нападнати от партите. С помощта на местни проримски настроени племена, те успяват да отбият нападението и да преминат към бойни действия.

През 58-60 г. Корбулон и Квадрат успяват да превземат столицата на Армения, Артаксата, и през следващата година преминават пустинята в северна Месопотамия и форсират Тигър. След като превземат Тигранакерт на арменския трон най-накрая е поставен проримски настроен владетел — праправнукът на Ирод Велики Тигран.


ППрез 60 г., след смъртта на Квадрат, Корбулон става прокуратор на Кападокия. През пролетта на 62 г. партите се опитват да превземат отново Тигранокерт и на Корбулон, поради липсата на подкрепления, му се налага да сключи с Вологаз примирие. През лятото на 62 г. идва новият командир, който да замени Квадрат — Луций Цезений Пет.

Преминавайки Ефрат, Корбулон успява да влезе в Месопотамия, когато получава известие, че Пет е попаднал в капан и е обкръжен в Рандея под Арсамосата. Въпреки, че стига до Мелитен, Корбулон закъснява. През зимата започват преговори, които приключват безрезултатно.

През пролетта на 63 г. Корбулон начело на 4 легиона отново влиза в Армения. Поради патовата ситуация (Вологаз и Тиридат разбират, че не могат да спечелят войната, а Корбулон не иска да воюва в пустинята) отново е сключено съглашение (в Рандея) на условията, че Тиридат става арменски цар, но като васал на Рим и трябва да отиде до Рим, за да получи царската тиара от ръцете на Нерон.

Мирът, сключен през 63 г., се счита за политическа победа на Нерон. Тази война прави Нерон много популярен в източните провинции. Условията за мира с партите се спазват повече от 50 години — докато Траян не нахлува в Армения през 114.

Вижте също[редактиране | edit source]