Първа пуническа война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Първата пуническа война е първата от трите Пунически войни, водени между Римската република и Картаген. 23 години двете страни се борят за надмощие над западната част на Средиземно море. Войната продължава от 264 до 241 г. пр.н.е. и завършва със завладяването на остров Сицилия от римляните.

Първа Пуническа война
Конфликт: Пунически войни
CarthageMapDe.png
Територия на Картаген в началото на войната
Период 264 г. пр.н.е.241 г. пр.н.е.
Място Средиземно море, Сицилия, Сардиния, Северноафриканско крайбрежие
Резултат Римска победа.

Завладени острови Корсика,Сардиния и Сицилия

Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република Картаген
Командири
Марк Атилий Регул
Гай Лутаций Катул
Гай Дуилий
Луций Корнелий Сципион
Хамилкар Барка
Ханон Велики
Хасдрубал
Ксантип

Повод[редактиране | edit source]

Мамертините – наемници от войските на сиракузкия владетел Хиерон II, се разбунтуват и завладяват град Месана. Притиснати от него, те се обръщат за помощ едновременно към Рим и Картаген. След дебаркирането на римската войска в североизточна Сицилия Сиракуза и Картаген сключват споразумение, но търпят поражение при Месана Хиерон се съюзява с Рим.

Хронология на конфликта[редактиране | edit source]

  • През 260 г. пр.н.е. става морска битка край нос Миле. Римляните побеждават картагенците с кораби, построени по модела на заседнала пуническа пентера. С използването на абордажния мост тактиката на сухопътните действия се пренася и в морските сражения.
  • През 249 г. пр.н.е. новият римски флот е разгромен при Дрепана. След дългогодишна и изтощителна локална война с Хамилкар Барка, през 242 г. пр. н. е. римските граждани финансират с лични средства създаването на нов флот от 200 пентери.

Последици[редактиране | edit source]

След наемническите и либийски бунтове срещу Картаген, сардински наемници молят за помощ от Рим, който отново обявява война на Картаген през 238 г. пр.н.е. и принуждава съперника си да му отстъпи Сардиния, която от 227 г. пр.н.е. е обединена със също отнетата от Картаген Корсика, както и да заплати още 1 200 таланта. Тиренско море става "Mare nostrum" на римляните.

  • През 229-228 г. пр.н.е. римският флот разгромява илирийските пирати. Илирийската царица Тевта изплаща контрибуция. През 219 г. пр.н.е. илирийското крайбрежие попада под римско господство.