Битка при Егадските острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битката при Егадските острови, състояла се на 10 март 241 пр.н.е., е последната морска битка между Картаген и Римската република по време на Първата пуническа война. Категоричната победа на римляните слага край на дълго продължилата война в полза на Рим.

Битка при Егадските острови
Конфликт: Първа пуническа война
Aegadian Islands map.png
Местоположение на Егадските острови (съвр. Егади)
Период 10 март, 241 пр.н.е.
Място Егадски острови, западна Сицилия
Резултат Решителна римска победа;
Бележи края на първата пуническа война
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svgРимска република Картаген
Командири
Гай Лутаций Катул Ханон Велики
Сили
Около 200 кораба Около 250 кораба
Жертви и загуби
30 потопени кораба 50 потопени кораба
70 пленени кораба

Предистория[редактиране | edit source]

Войната между Рим и Картаген започва 23 години по-рано (през 264 г. пр. н. е.). Бойните действия се развиват главно в Сицилия и околните морета. Към 242 г. пр. н. е. картагенците държат само три крепости в западния край на острова (Лилибеум, Дрепана и Ерикс). Те са обсадени от римляните откъм сушата, но са снабдявани безпрепятствено по море. След поредица големи успехи в началото на войната, между 255 и 249 г. пр. н. е. няколко римски флоти са унищожени от бури или от врага. Вследствие на големите човешки и материални загуби римският Сенат се отказва от поддръжката на големи военноморски сили.[1][2]

Битката[редактиране | edit source]

През 242 г. пр. н. е. нова римска флота от 200 бойни кораба, построени и съоръжени с частни средства, се появява неочаквано край западна Сицилия и блокира пристанищата на Лилибеум и Дрепана. Начело на тези операции е консулът Гай Лутаций Катул. В началото на следващата година в помощ на обсадените крепости се отправя голяма картагенска флота. Планът на нейния предводител, Ханон, е да достави продоволствие на войските в района на Ерикс и Дрепана (начело с Хамилкар Барка) и да натовари оттам войници за решителната битка с римляните. Край Егадските острови пътят на Ханон е преграден от римските кораби, командвани от претора Квинт Валерий Фалтон (вместо Катул, който е ранен при Дрепана). Претоварени с провизии, картагенските кораби са слабо повратливи, а екипажите им са по-зле обучени. По тази причина картагенците търпят пълно поражение. Римляните потопяват 50 и пленяват други 70 вражески кораба.[2][3]

Последици[редактиране | edit source]

Победата при Егадските острови дава на Рим пълно морско господство в региона. Картаген не може да го оспори отново, тъй като хазната му е изчерпана в резултат на продължителната война. Войските му в Сицилия остават изолирани и по тази причина картагенското правителство иска мир. През същата, 241 г. пр. н. е., е сключен мирен договор, с който Картаген отстъпва на Рим последните си сицилийски владения.[2][4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Theodor Mommsen. History of Rome. Vol. II. London 1868, pp. 54-55 (достъп от Google Books, 29.1.2010)
  2. а б в William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 654, v. 1 (от The Ancient Library, достъп от 29.1.2010)
  3. Mommsen. History of Rome. Vol. II, pp. 57-58
  4. Mommsen. History of Rome. Vol. II, pp. 58-60