Битка при Миле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Миле.

Битка при Миле
Първа пуническа война
Локализация на Миле (Милацо), на северния бряг на Сицилия
Локализация на Миле (Милацо), на северния бряг на Сицилия
Информация
Период260 пр.н.е.
Мястонос Миле (дн. Милацо, Сицилия)
РезултатПобеда за римляните
Страни в конфликта
Картаген Римската република
Командири и лидери
Ханибал Гиско Гай Дуилий
Жертви и загуби
Карта
Битка при Миле в Общомедия

Битката при Миле e първата морска битка между Картаген и Римската република по време на Първата пуническа война през 260 пр.н.е. край нос Миле при град Миле (Mylae, Mylai; Milazzo; днес Милацо) на северния бряг на Сицилия, при която римляните имат решителна победа.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Corvus-мостове на буга на римските кораби

Битката се провежда след битката при Агригент през 261 пр.н.е., след която Рим построява 150 кораби. През 260 пр.н.е. Сципион Азина загубва в битката при Липарските острови своите 17 кораби и е пленен.

Флотите се срещат пред брега на Миле. Командири на войските са картагенският адмирал Ханибал Гиско и римският нов главнокомандващ, младият консул Гай Дуилий. Римляните побеждават картагенците с кораби, построени по модела на заседнала пуническа пентера. С използването на абордажния мост, „корвус“, тактиката на сухопътните действия се пренася и в морските сражения. Картаген има около 130 кораба, римляните около 120.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Ханибал Гиско едва успява да се спаси, a Гай Дуилий е честван след това с триумфално шествие. Той е първият римлянин, който получава триумф за морска победа. Дуилий носи част от завоюван кораб, която се вгражда в негова чест в издигната колона на Форум Романум на Виа Сакра наблизо до по-късно построената Арка на Септимий Север. В новото време на него се кръщават множество военни кораби „Caio Duilio“ на италианската марина.

При Миле се състои друга битка през 36 пр.н.е. между Агрипа и Секст Помпей, където флотата на Октавиан разбива тази на Помпей.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Adrian Goldsworthy, The Fall of Carthage: the Punic wars 265 – 146 BC. Cassell Military, London 2004, ISBN 0-304-36642-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]