Марк Випсаний Агрипа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Агрипа.
Марк Випсаний Агрипа
Марк Випсаний Агрипа
Мандат
37 – 36 пр.н.е. и 28 – 27 пр.н.е.
Мандат
27 пр.н.е. – 26 пр.н.е.
Роден ок. 63 пр.н.е.
Римска република
Починал 12 пр.н.е.
Кампания, Римска империя
Националност римлянин
Съпруг(а) (1) Цецилия Атика
(2) Клавдия Марцела
(3) Юлия Старша
Подпис M•AGRIPPA•L•F
Военна служба
Години на служба 45 пр.н.е. – 12 пр.н.е.
Преданост Римска република
Римска империя
Род войски Римска армия
Военно звание Генерал
Войни/битки Гражданска война на Цезар
Битка при Мунда
Мутинска война
Битка при Филипи
Перузинска война
Битка при Акциум
Кантабрийска война
Портал  Портална икона   Древен Рим

Марк Випсаний Агрипа (на латински: Marcus Vipsanius Agrippa; ок. 63–12 пр.н.е.) е древноримски държавник и генерал.[1] Избран е за консул през 37, 28 и 27 пр.н.е. Той е приятел, дясна ръка и най-важния генерал на Октавиан Август. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценият от които е победата в битката при Акциум, срещу армиите на Марк Антоний и Клеопатра.

Марк Агрипа е зет на император Октавиан Август, тъст на император Тиберий, дядо по майчина линия на император Калигула, негова внучка е съпруга на император Клавдий и е прадядо по майчина линия на император Нерон.

Съдържание

Ранни години [редактиране]

Агрипа произлиза от богато провинциално семейство,[2] което не било известно в римския политически живот.[3] Роден е между 64 и 62 пр.н.е.,[4] мястото на раждането му не е сигурно.[5] Името на баща му вероятно е Луций Випсаний Агрипа.[6] Има по-възрастен брат, който също се казва Луций Випсаний Агрипа и сестра на име Випсания Пола. Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в детските си години стават близки приятели. Въпреки, че Агрипа се асоциира със семейството на Юлий Цезар, неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в гражданската война през 40-те години пр.н.е., като се сражава под командването на Катон, биейки се срещу Цезар в Африка. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.[7]

Не е известно дали Агрипа се е бил срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46–45 пр.н.е. срещу Гней Помпей Младши, с кулминация битката при Мунда.[8] Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в Аполония с Македонските легиони.[9] На четвъртия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за покушението над Цезар. Агрипа и другия му приятел генерала Квинт Руф, съветват Октавиан да заповядва легионите от Македония да тръгнат към Рим, пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия с малка свита. След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник.[10] Октавиан приема името Цезар, въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период.

Втори триумвират [редактиране]

След завръщането си в Рим, Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в Кампания.[11] След като събира достатъчно легиони, през 43 пр.н.е. Октавиан сключва пакт с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид, известен като Втори триумвират. Октавиан и неговия колега консул Квинт Педий Балб уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин.[12] Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на народен трибун, което му гарнира място в сената.[13]

През 42 пр.н.е. Агрипа вероятно се сражава заедно с Октавиан и Антоний в Битката при Филипи.[14][15] След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. Перузинска война. Въпреки това Квинт Руф е главен генерал на Октавиан по това време.[16] След Перузинската война Октавиан заминава за Галия, като оставя Агрипа като градски претор[15] в Рим със задача да защитава Италия от Секст Помпей (син на Помпей Велики), бивш адмирал на морските сили на Рим и враг на триумвирата който по това време окупира Сицилия, създавайки пиратска държава и присъединявайки към себе си Корсика, Сардиния и Пелопонес, като по този начин блокира снабдяването на Рим със стоки. През месец юли 40 пр.н.е. докато Агрипа се занимава с организирането на Ludi Apollinares (ежегодни тържествени игри в чест на бог Аполон; организирането им е едно от служебните задължения на претора) Секст започва нахлуване в Южна Италия. Агрипа напредва за да го пресрещне принуждавайки го да отстъпи.[17] Въпреки това триумвиратът се оказва нестабилен и през месец август 40 пр.н.е. и Секст и Марк Антоний нападат Италия (но не като съюзници). Агрипа успешно успява да си върне Сипонто от Антоний, което помага да се сложи край на конфликта.[18] Агрипа е един от посредниците, чрез които Антоний и Октавиан се споразумяват за нов мир. По време на преговорите Октавиан научава, че Квинт Руф е имал намерение да го предаде в полза на Антоний, което довежда до преследването на Руф и смъртта му (не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие). След смъртта на Руф, Агрипа става главният генерал на Октавиан.[19]

През 39 или 38 пр.н.е. Агрипа е назначен за управител на Трансалпийска Галия, където потушава бунт на аквитаните. Също така се сражава и с германските племена, като става вторият римски генерал след Цезар, който пресича река Рейн.[20] През 37 пр.н.е. е извикан от Октавиан да се завърне в Рим за да стане за пръв път консул. Агрипа е далеч под минималните 43 години, които се изискват за консулския пост, но Отавиан бил претърпял унизителна военноморска загуба от Секст Помпей и имал нужда от приятеля си, който да организира подготовката за по-нататъшни военни действия и създаване на военен флот, с който да унищожи пиратите. Агрипа се отказва от обещания му триумф за подвизите си в Галия (като основание за отказа Дион Касий посочва, че генералът смятал за неуместно да празнува, докато приятелят му Октавиан се намирал в толкова трудна ситуация[21]). Тъй като Секст Помпей имал контрол над морето на Италия, войната била неизбежна.

Монета в профил на Агрипа с морска корона

Първата задача на Агрипа е да построи сигурно и безопасно пристанище за своя флот. За тази цел съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достигало до морето.[22] Новият пристанищен комплекс е кръстен „Порт Юлий“ в чест на Октавиан.[23] Агрипа е отговорен и за технологичните подобрения, включващи по-големи кораби и подобрена форма на абордажна кука.[24] През този период той сключва брак със Цецилия Атика, дъщеря на Тит Помпоний Атик, близък приятел на Цицерон[25] (тъста на Агрипа — Тит Атик, страда от сериозно заболяване и се самоубива през 32 пр.н.е. Според близкият приятел на Атик, историкът Корнелий Непот, това решение за самоубийство предизвиква огромна тъга у Агрипа[26]).

Агрипа успява да построи голям флот, състоящ се от квинквереми (латински quinquiremis, от quinque – пет и remus – весло), бойни гребни кораби с пет реда гребла, разположени един над друг или шахматно. Имали водоизместване 200 тона, дължина 45 метра, 6 метра широчина и екипаж до 300 човека, били добре защитени с високи бордове и въоръжени с катапулти. Именно такъв тип кораби могли успешно да противодействат срещу леките плавателни съдове, от които бил съставен пиратският флот на Секст Помпей.

През 36 пр.н.е. Агрипа поема на морски поход срещу пиратите. Срещу 420 римски кораба се сражават 180 съда пиратска флотилия, от които само 17 успяват да се спасят.[27] Благодарение на тази победа Октавиан в съюз с Лепид успяват да навлязат в Сицилия и да разбият армиите на Помпей. Самият Секст Помпей бяга в Мала Азия, където по-късно е убит от хора на Антоний.[27] За победата си над пиратите Агрипа е награден с морска корона, декорирана с корабни бордове (латински corona navalis, златна корона, с която се награждавал първия човек качил се при абордаж на вражески кораб при морска битка), изобразяван по-късно с нея на монети. По този повод Дион Касий отбелязва: „Това беше украшение не давано на никой преди или след това“.[28]

Войната с Марк Антоний [редактиране]

 Основни статии: Война между Октавиан и Антоний и Битка при Акциум

През 33 пр.н.е. Агрипа е назначен за едил и се занимава с активно строителство в Рим. Междувременно започналата война срещу Антоний го принуждава да се завърне към военните си функции. Армията на Марк Антоний и Клеопатра наброява: 100 хиляди войници пехота, 12 хиляди конници и 370 кораба, с която те се насочват към Италия. Агрипа събира флота и превзема стратегически важният град Метони в Месения разположен на югозапад от Пелопонес, после се отправя на север и превзема Коркира. След това Октавиан идва със силите си в Коркира и създава военноморска база.[29] Антоний изтегля корабите и войниците си към Акциум, където Октавиан се отправя да го срещне. Междувременно Агрипа побеждава Квинт Насидий, един от командирите на Антоний в морска битка при Патра.[30] Дион Касий разказва, че когато Агрипа се отправил да се присъедини към силите на Октавиан близо до Акциум налетял случайно на Гай Созий един от лейтенантите на Антоний, който провеждал изненадваща атака срещу Луций Тарий — поддръжник на Октавиан.[31][32] Неочакваното пристигане на Агрипа обърнало битката в полза на Тарий.[33]

Според Дион Касий, когато наближила решителната битка Октавиан получил информация, че Антоний и Клеопатра ще се опитат да пробият блокадата и да избягат. Отначало Октавиан мислил да пропуснат командните им кораби да преминат, изтъквайки, че те ще могат да ги достигнат със своите леки съдове, а останалите вражески кораби щели да се предадат, когато видят малодушието на бягащите Антоний и Клеопатра. Агрипа възразил, че въпреки по-големите си размери корабите на Антоний могат да се движат по-бързо от тези на Октавиан, ако опънат платната си, а и сега имали прекрасна възможност за битка, защото флота на Антоний на скоро бил одарен от буря. Октавиан решил да последва съвета на приятеля си.[34]

На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний и Клеопатра със 170 кораба и 22 хиляди добре въоръжени войника решават да пробият морската блокада на Агрипа.[27] Флотът на Антоний се състои от тежки и неповратливи триреми, в същото време флотът на Агрипа бил организиран съвсем различно от времето, когато водил война със Секст Помпей. Основно се състоял от леки и бързоходни кораби, подобни на корабите използвани от пиратите.[27] Агрипа снабдил корабите си с допълнителна броня против тарани, също така с метателни оръжия и гарпангоми — собствено изобретение, състоящо се от греди с метални сърповидни носове, служещи за унищожаването на платната, мачтите и такелажа на вражеските кораби, а при зацепване в борда даже могли да пробият самия кораб.[27]

Бавно подвижните кораби на Антоний не могли да противодействат на бързите кораби на Агрипа. По-голямата част от флота на Антоний била потопена или се предала, а самите Антоний и Клеопатра с леки кораби успели да се изтеглят в Египет. Разбрали за тежкото поражение пълководците на Антоний решили да се предадат на Октавиан. Антоний се самоубива, а войските на Октавиан завземат отначало Гърция, а после Сирия и Египет.

Победата при Акциум дава на Октавиан цялата власт над териториите на Рим, тя е възможна благодарение най-вече на Агрипа.[35]

Агрипа и император Август [редактиране]

Римският театър в Мерида, Испания e построен между 16 и 15 пр.н.е, официалното му откриване е извършено от Марк Агрипа[36]
Мезон Каре в Ним е построен под патронажа на Агрипа

През 29 г. Октавиан се завръща в Италия, където в Рим му е устроен тридневен триумф. Самият Агрипа получава небесно син вексилум — знак за изключителни заслуги заради победата си в битката при Акциум.[27] През 28 пр.н.е. става за втори път консул и заедно с Октавиан, правят преброяване на населението. През 27 пр.н.е. Агрипа получава трети консулски мандат. В същата година сенатът присъжда титлата император на Октавиан Август, която Октавиан приема въпреки съвета на Агрипа. Пълководецът посъветвал своя приятел да не унищожава републиканските порядки.[37] Агрипа заедно с Гай Меценат активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на принципат, която продължава чак до така наречената „криза на третия век” и зараждането на формата на домината.

От 27 до 24 пр.н.е. Август е в Испания и командва Кантабрийската война. През това време Агрипа оства в Рим и в отсъствието на императора е начело на държавата.[38] Императора жени Агрипа за своята племенница Клавдия (съдбата на първата жена на Агрипа не е известна), като по този начин Агрипа става възможен наследник на Октавиан.[39] През 24 или 23 пр.н.е Октавиан заболява тежко и дава пръстена си с императорския печат на Агрипа.[40][41] В този период Агрипа организира и брачната церемония между Марк Клавдий Марцел и дъщерята на Август, Юлия.[38]

Влиянието на Агрипа над императора е причината за ревност от страна на Марк Клавдий Марцел (племенник на Октавиан), ревност вероятно подклаждана от интригите на третата съпруга на Октавиан — Ливия.[42] Традиционно се твърди, че в резултат на тази ревност Агрипа напуска Рим. Август прави свой приемник племенника си, а Агрипа привидно е изпратен като губернатор в Сирия — един вид „благородно изгнание“,[42] но той заминава от Рим за остров Лесбос, от където управлява провинцията чрез легат.[43] Въпреки че ако се поставят събитията в контекста на кризата от 23 пр.н.е., изглежда малко вероятно когато е изправен пред сериозна опозиция и е на път да направи голямо политическо отстъпване на позиции, император Август да изпрати в изгнание човек, който командва по-голямата част от римската армия. Далеч по-вероятно е „изгнанието“ на Агрипа да е добре преценено политическо позициониране на верен офицер с командването на значителна армия, като резервен план, в случай че постигането на плановете му през 23 пр.н.е. се провали и Октавиан се нужнае от военна подкрепа. Някои историци смятат, че по това време Агрипа е бил на тайна мисия и преговарял с Партското царство за връщането на щандарти на римски легиони пленени в битката при Кара.[44] След като Марк Клавдий Марцел умира и Август решавайки, че няма да може да се справи сам с държавните дела, връща Агрипа начело на Сицилия, а после в Рим.[43]

През 21 пр.н.е. се смята, че по съвет на Меценат,[45] Октавиан Август с цел засилване още повече връзката между тях решава да направи Агрипа свой зет, заставя го да се разведе с жена си Клавдия и да се ожени за дъщерята на Октавиан — Юлия,[46] вдовица на Марцел известна както със своята красота, така и със своя разюздан живот и разточителство. През 20 пр.н.е. Агрипа заминава за Галия където реформира системата на управление и данъците на провинцията, също така строи пътища и акведукти. През 19 пр.н.е. Агрипа потушава въстанието на кантабриите в Испания (Кантабрийска война).[43] През 18 пр.н.е. Август назначава Агрипа за трибун и съуправител, в следващите години заедно организират празници в чест на възраждането на Рим.[27]

През 17 пр.н.е. Агрипа за втори път е назначен за губернатор на Сирия. За две години неговото внимателно и разсъдливо управление му донася голяма популярност в провинцията, особено сред еврейското население.[42] Така Агрипа успява да възстанови римският контрол над Херсонес (сега Крим).

През 14 пр.н.е. Агрипа се завръща в Рим и получава длъжността трибун за още пет години,[47] а също и върховната власт над всички държавни провинции.[27] През 13 пр.н.е. Агрипа се отправя на поход за завземане на територията в района на Дунав (бъдещата провинция Панония), по това време заболява тежко, връща се в Италия,[47] и през месец март 12 пр.н.е. умира в Кампания на 51 годишна възраст.[27] Октавиан Август организира пищно погребение в негова чест, а самия той е цял месец в траур. Императора лично съблюдава обучението на всички деца на Агрипа след смъртта му. Въпреки, че Агрипа е построил гробница за себе си, Октавиан слага останките на приятеля си в своя собствен мавзолей.[48]

Наследство [редактиране]

Пантеона в Рим е построен от император Адриан на мястото на стария пантеон построен от Агрипа. На неговата фасада е изписано: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство”

Агрипа не е известен само заради военните си победи, но и с това, че по време на неговото управление в Рим са построени много архитектурни съоръжения. През 33 пр.н.е. заемайки длъжността едил, той ремонтира пътищата, реставрира и строи много сгради и акведукти, разширява и почиства градската канализация (Cloaca Maxima).[49] Издига бани и цветни градини, покровителства публичните изложби на произведения на изкуството.[50]

В памет на битката при Акциум, Агрипа построява Римският Пантеон.[51] През 80 г. оригиналната постройка, както и много други сгради са унищожени от голям пожар. Император Адриан използва проекта на Агрипа да построи свой собствен пантеон, който е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа, построена през неговото трето консулство.[51][52] Думите на император Август: „Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор“,[53] се дължат до голяма степен и на дейностите извършени от Агрипа по времето в което заема постовете консул и едил.

Агрипа е известен още като човек, който се интересува от география.[42] Под негово ръководство мечтата на Юлий Цезар за картографиране на цялата Римска империя е осъществена. Той създава кръгла диаграма на територията, която по-късно е гравирана на мрамор от Август. Копие на тази карта е поставена на колонадата на Агрипа в Рим, която е построена в негова чест от сестра му Випсания Пола.[42] Всеки който напускал Рим по Виа Фламиния, можел да види тази карта и да разбере колко голяма е империята, а когато се минело и покрай Ara Pacis, можело да се разбере че тази империя дължи всичко на Октавиан Август и неговия добър приятел Агрипа.[38]

Бракове и деца [редактиране]

Агрипа има няколко деца от трите си брака:

Галерия [редактиране]

  • Изображение на Агрипа на релефа Ara Pacis в Рим[55]

  • Статуя на Агрипа, Археологически музей във Венеция

  • Денарий на Октавиан Август и Марк Агрипа

  • Монета на Агрипа и бог Нептун

Вижте също [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. ↑ William Plate (1867) Agrippa, Marcus Vipsanius, редактор William Smith (Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology стр. 77–80) издател Little, Brown and Company, Бостън
  2. ↑ Jona Lendering, Marcus Agrippa
  3. ↑ Велей Патеркул 2.96, 127.
  4. ↑ Дион Касий 54.28.3, посочва датата на смъртта на Агрипа през късния март на 12 пр.н.е. Докато Плиний Стари 7.46 посочва, че той умира „на петдесет-петдесет и една години“. Според Плиний, дата на раждането на Агрипа е в периода между март 64 и март 62 пр.н.е.; В календар от Кипър или от Сирия, се посочва месец който носи името „Агрипа“ — започва от 1 ноември, което може да значи, че това е месеца на раждането му. Виж: Reinhold стр. 2–4 и Roddaz стр. 23–26
  5. ↑ Reinhold, стр. 9; Roddaz,стр. 23.
  6. ↑ Надпис на пантеона в Рим: „M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT“.
  7. ↑ Николай от Дамаск, Живота на Август 7.
  8. ↑ Reinhold, стр. 13–14.
  9. ↑ Светоний, Живота на Август 94.12.
  10. ↑ Николай от Дамаск, Живота на Август 16–17; Велей Патеркул 2.59.5.
  11. ↑ Николай от Дамаск, Живота на Август 31. има спекулаций, че Агрипа е сред преговрящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан, но няма преки докзателства за това; виж Reinhold, стр. 16.
  12. ↑ Велей Патеркул 2.69.5; Плутарх, Живота на Брут 27.4.
  13. ↑ Споменато от Мавър Сервий Хонорат (Maurus Servius Honoratus) и от Вергилий в Енеида 8.682, но е необходимо условие за заемане поста на градски претор през 40 пр.н.е. Roddaz (стр. 41) посочва датата – 43 пр.н.е.
  14. ↑ Плиний Стари 7.148
  15. ↑ а б ((en)) Lendering, Jona. Marcus Vipsanius Agrippa. // livius.org. Посетен на 23 май 2013.
  16. ↑ Reinhold, стр. 17–20.
  17. ↑ Дион Касий 48.20; Reinhold, стр. 22.
  18. ↑ Дион Касий 48.28; Reinhold, стр. 23.
  19. ↑ Reinhold, стр. 23–24.
  20. ↑ Дион Касий 48.49
  21. ↑ Дион Касий 48.49; Reinhold, стр. 25–29. Младежките години на Агрипа са отбелязани от Jona Lendering, „From Philippi to Actium“.
  22. ↑ Reinhold, стр. 29–32.
  23. ↑ Светоний, Живота на Август 16.1.
  24. ↑ Апиан, Граждански войни 2.106, 118–119; Reinhold, стр. 33–35.
  25. ↑ Reinhold, стр. 35–37.
  26. ↑ Корнелий Непот, Life of Atticus 21–22.
  27. ↑ а б в г д е ж з и Скрицкий Николай В. 100 великих адмиралов...Марк Випсаний Агриппа. стр. 25
  28. ↑ Дион Касий 49.14.3.
  29. ↑ Павел Орозий, История против езичниците 6.19.6–7; Дион Касий 50.11.1–12.3; Reinhold, стр. 53–54.
  30. ↑ Дион Касий 50.13.5.
  31. ↑ Olive Kuntz Gilliam, The memoirs of Augustus, стр. 179
  32. ↑ Broughton, The Magistrates of the Roman Republic, стр. 421–422
  33. ↑ Дион Касий 50.14.1–2; срв. Велей Патеркул 2.84.2 („Агрипа... преди последния конфликт победи два пъти флотата на врага“). Дион Касий допуска грешка с твърдението си, че Созий е убит, тъй като той всъщност се сражава и оцелява в битката при Акциум (Reinhold, стр. 54 р. 14)
  34. ↑ Дион Касий 50.31.1–3.
  35. ↑ Reinhold, стр. 57–58
  36. ↑ UNESCO, Archaeological Ensemble of Mérida
  37. ↑ Дион Касий, 52:2-5
  38. ↑ а б в Jona Lendering, Marcus Vipsanius Agrippa
  39. ↑ Плутарх, Живота на Антоний 87.2; Дион Касий, LIII 1.2.
  40. ↑ Eder, Augustus and the Power of Tradition (2005); стр. 25
  41. ↑ Eck, The Age of Augustus (2003); стр. 56
  42. ↑ а б в г д е ж Wikisource 1911 Encyclopædia Britannica, Agrippa, Marcus Vipsanius
  43. ↑ а б в Тиханович Ю.Н., Козленко А.В. 350 великих. Краткое жизнеописание правителей и полководцев древности...
  44. ↑ David Magie, The Mission of Agrippa to the Orient in 23 BC, Classical Philology, Vol. 3, No. 2 (април, 1908), стр. 145-152
  45. ↑ Дион Касий 54.6
  46. ↑ Светоний, Живота на Август 63; Дион Касий, 6.5; Reinhold, Marcus Agrippa. A biography, стр. 67-68, 86-87.
  47. ↑ а б Дион Касий, 28
  48. ↑ Дион Касий 54.28.5
  49. ↑ Jona Lendering, From Philippi to Actium.
  50. ↑ Дион Касий 49.42–43.
  51. ↑ а б Wilson-Jones 2003, The Enigma of the Pantheon: The Interior , стр. 179–182
  52. ↑ MacDonald 1976, с. 9
  53. ↑ Дион Касий, 56.30.3
  54. ↑ Светоний, Живота на Август 63.1.
  55. ↑ C.B. Rose, "Princes" and Barbarians on the Ara Pacis, в AJArch 94 (1990), стр. 453–467.

Източници [редактиране]

  • Jona Lendering, Livius.Org: Marcus Vipsanius Agrippa
  • Meyer Reinhold: Marcus Agrippa. A biography. The W. F. Humphrey Press: Geneva, New York 1933.
  • Eck, Werner; translated by Deborah Lucas Schneider; new material by Sarolta A. Takács. (2003) The Age of Augustus. Oxford: Blackwell Publishing (твърди корици, ISBN 978-0-631-22957-5; меки корици, ISBN 978-0-631-22958-2)
  • Апиан, Римски Войни
  • Дион Касий, Римска История
  • Roddaz, Jean-Michel. Marcus Agrippa. Rome, École Française de Rome, 1984. ISBN 2-7283-0069-0.
  • Тиханович Ю.Н., Козленко А.В. 350 великих. Краткое жизнеописание правителей и полководцев древности. Древний Восток; Древняя Греция; Древний Рим. Минск, 2005. ISBN 985-443-520-2
  • Скрицкий Николай В. 100 великих адмиралов. Москва, 2003 ISBN 5-7838-0980-2
  • Wilson-Jones, Mark (2003), Principles of Roman Architecture, New Haven: Yale University Press, ISBN 030010202X 
  • MacDonald, William L. (1976), The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny, Cambridge, MA: Harvard University Press, ISBN 0674653459 
  • Eder, Walter. (2005). Augustus and the Power of Tradition, в The Cambridge Companion to the Age of Augustus (Cambridge Companions to the Ancient World), редактор Karl Galinsky, 13–32. Cambridge, MA; New York: Cambridge University Press (твърди корици, ISBN 978-0-521-80796-8; меки корици, ISBN 978-0-521-00393-3)

Външни препратки [редактиране]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Марк Випсаний Агрипа


Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марк_Випсаний_Агрипа&oldid=5726617“.