Марк Випсаний Агрипа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Агрипа.

Марк Випсаний Агрипа
Марк Випсаний Агрипа
Мандат
3736 пр.н.е. и 28 – 27 пр.н.е.
Мандат
27 пр.н.е. – 26 пр.н.е.
Роден ок. 63 пр.н.е.
Римска република
Починал 12 пр.н.е.
Кампания, Римска империя
Националност римлянин
Съпруг(а) (1) Цецилия Атика
(2) Клавдия Марцела
(3) Юлия Старша
Подпис M•AGRIPPA•L•F
Военна служба
Години на служба 45 пр.н.е.12 пр.н.е.
Преданост Римска република
Римска империя
Род войски Римска армия
Военно звание Генерал
Войни/битки Гражданска война на Цезар
- Битка при Мунда
Мутинска война
Война на либераторите
- Битка при Филипи
Перузинска война
Сицилийска война
- Битка при Миле
- Битка при Наулох
Война срещу Антоний
- Битка при Акциум
Кантабрийска война

Марк Випсаний Агрипа (на латински: Marcus Vipsanius Agrippa; ок. 63–12 пр.н.е.) е древноримски държавник и генерал,[1] вторият най-могъщ човек през ранната Римска империя.[2] Избран е за консул през 37, 28 и 27 пр.н.е. Той е приятел, дясна ръка и най-важния генерал на Октавиан Август. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценият от които е победата в битката при Акциум, срещу армиите на Марк Антоний и Клеопатра.

Марк Агрипа е зет на император Октавиан Август, тъст на император Тиберий, дядо по майчина линия на император Калигула, негова внучка е съпруга на император Клавдий и е прадядо по майчина линия на император Нерон.

Произход и ранни години[редактиране | edit source]

Агрипа произлиза от богато провинциално семейство,[3] което не било известно в римския политически живот.[4] Роден е между 64 и 62 пр.н.е.,[5] мястото на раждането му не е сигурно.[6] Името на баща му вероятно е Луций Випсаний Агрипа.[7] Има по-възрастен брат, който също се казва Луций Випсаний Агрипа и сестра на име Випсания Пола. Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в младежките си години стават близки приятели.[8] Въпреки, че Агрипа се асоциира със семейството на Юлий Цезар, неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в гражданската война през 40-те години пр.н.е., като се сражава под командването на Катон, биейки се срещу Цезар в Африка. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.[9]

Не е известно дали Агрипа се е бил срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46–45 пр.н.е. срещу Гней Помпей Младши, с кулминация битката при Мунда.[10] Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в Аполония с Македонските легиони.[11] На четвъртия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за покушението над Цезар. Агрипа и другия му приятел генерала Квинт Руф, съветват Октавиан да заповядва легионите от Македония да тръгнат към Рим, пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия с малка свита. След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник.[12] Октавиан приема името Цезар, въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период.

Втори триумвират[редактиране | edit source]

След завръщането си в Рим, Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в Кампания.[13] След като събира достатъчно легиони, през 43 пр.н.е. Октавиан сключва пакт с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид, известен като Втори триумвират. Октавиан и неговия колега консул Квинт Педий Балб уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин.[14] Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на народен трибун, което му гарнира място в сената.[15]

Градски претор[редактиране | edit source]

През 42 пр.н.е. Агрипа вероятно се сражава заедно с Октавиан и Антоний в Битката при Филипи.[16][17] След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. Перузинска война. Въпреки това Квинт Руф е главен генерал на Октавиан по това време.[18] След Перузинската война Октавиан заминава за Галия и оставя Агрипа като градски претор[17] в Рим със задача да защитава Италия от Секст Помпей (син на Помпей Велики). Бившия адмирал на морските сили на Рим и враг на триумвирата окупира Сицилия и създава пиратска държава, присъединявайки към себе си Корсика, Сардиния, Сицилия и Пелопонес, като по този начин блокира снабдяването на Рим със стоки. През месец юли 40 пр.н.е. докато Агрипа се занимава с организирането на Ludi Apollinares (ежегодни тържествени игри в чест на бог Аполон) Секст започва нахлуване в Южна Италия. Агрипа напредва за да го пресрещне принуждавайки го да отстъпи.[19][20] Въпреки това триумвиратът се оказва нестабилен и през месец август 40 пр.н.е. и Секст и Марк Антоний нападат Италия (но не като съюзници). Агрипа успешно успява да си върне Сипонто от Антоний, което помага да се сложи край на конфликта.[21][22] Агрипа е един от посредниците, чрез които Антоний и Октавиан се споразумяват за нов мир. По време на преговорите Октавиан научава, че Квинт Руф е имал намерение да го предаде в полза на Антоний, което довежда до преследването на Руф и смъртта му (не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие). След смъртта на Руф, Агрипа става главният генерал на Октавиан.[23]

Управител на Галия[редактиране | edit source]

През 39 или 38 пр.н.е Октавиан назначава Агрипа за управител на Трансалпийска Галия, на мястото на Квинт Руф. Заради сътресенията в Римската република последвали след галските войни, на Галия се обръща твърде малко внимание, което води до бунт на аквитаните – племена, които населявали земите на днешна Югозападна Франция. До края на 38 пр.н.е. Агрипа успява да сложи край на бунта.[24]

Агрипа става вторият римски генерал след Цезар, който пресича река Рейн.[25][26] Той провежда кампания срещу свебите, германско племе, което се слави като изключително агресивно.[17] След успешната кампания преселва племето уби на западния бряг на река Рейн и основава селището Ara Ubiorum.[17] Агрипа строи и няколко нови пътя – един от Лугдунум до Аквитания, един до Горен Рейн в североизточните части на провинцията и един от Лангър (столица на племето лингони) в северна посока, където пътя се разделя на две: на северозапад до Реймс и на север до Трир.[17] Намерени италиански амфори за вино в градовете свързвани от тези пътища, показва, че освен за преминаване на римските легиони, пътищата са се използвали и за търговия.[17] Строежа на нова инфраструктура и победите на Агрипа, особено срещу аквитаните, имат голям принос за укрепването на властта на Октавиан.

През този период, или малко след това, Агрипа сключва брак с Цецилия Атика, дъщеря на Тит Помпоний Атик – близък приятел на Цицерон.[27] Този брак е уреден от Марк Антоний.[28] Освен, че съпругата му е с благородно потекло, бракът има и финансова страна, бащата на Атика е човек от конническото съсловие и е изключително богат.

Консул[редактиране | edit source]

През 37 пр.н.е. Агрипа е повикан от Октавиан да се завърне в Рим за да стане за пръв път консул, въпреки че е далеч по-млад от минималните 43 години, които се изискват за поста. Завръщането му е продиктувано и заради това, че Октавиан е претърпял няколко много сериозни военноморски загуби от Секст Помпей и се нуждаел от своя приятел да осигури бъдещата стратегия.[29] Агрипа се отказва от полагащия му се триумф за подвизите му в Галия, тъй като смятал, че е неуместно да празнува докато приятелят му се намира в толкова трудна ситуация.[30][31][32] Той не губи време и се заема с подготовка за противодействие на пиратите.[30]

Война срещу Секст Помпей[редактиране | edit source]

Монета на Агрипа и бог Нептун

Първата задача на Агрипа е да построи сигурно и безопасно пристанище за своя флот. За тази цел съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достигало до морето.[30][33] Новият пристанищен комплекс е кръстен „Порт Юлий“ в чест на Октавиан.[30][34] Пристанището се свързвало с два тунела с колонията Куме,[35] по този начин Агрипа е в състояние да превозва провизии без риск за сигурността им.[35] Агрипа освобождава около 20,000 роби, на които е позволено да служат като моряци.[36][37] Новосъздаденото пристанище му позволява да тренира новите попълнения и да строи нови кораби без да се притеснява от пиратски нападения.[35] Генерала е отговорен и за технологичните подобрения, включващи по-големи кораби и подобрена форма на абордажна кука.[38][39][40]

През 36 пр.н.е. армиите на триумвирата започват тристранна атака срещу Секст Помпей, който контролира Сицилия.[41] Октавиан атакува от север, сили под командването на лейтенанта му Статилий Тавър атакуват от изток, Лепид трябвало да атакува от запад.[41] По това време се разразява буря, която нанася тежки щети на флота на Октавиан. Само Лепид успява да достигне Сицилия и обсажда един от лейтенантите на Помпей на име Плиний Руф в Лилибей.[41] След провала на първата атака, Агрипа поема командването и нанася поражение на Попмей в битка при Миле.[42][43] По-късно Агрипа печели решителната битка при Наулох с която се слага край на съпротивата на Секст Помпей. Срещу 300 римски кораба се сражават 300 съда пиратска флотилия, от които само 17 успяват да се спасят.[43] Самият Секст Помпей бяга в Мала Азия, където по-късно е убит от хора на Антоний,[44][45] а част от силите му се присъединяват към Октавиан.[43] Плиний Руф, който командва осем легиона се насочва на изток към Месана следван от Лепид. Агрипа и Лепид достигат до града едновременно. Агрипа настоява силите им да изчакат Октавиан преди да предприемат някакво действие,[43] но Лепид не се съобразява с искането му и започва преговори с Плиний Руф. След като силите на бившия лейтенант на Помпей се присъединяват към Лепид, под негов контрол са около 22 легиона.[43]

Монета в профил на Агрипа с морска корона

Лепид не е командвал по-голяма армия от години. Вероятно това е и причината да се възползва от силата на легионите си и да поиска контрола над цяла Сицилия,[46] въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и управлението на контролираната от него провинция Африка за Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания, които са под контрола на Октавиан.[46] Тези искания на Лепид, дават основание на Октавиан да обвини колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.[46] Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,[46] позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.[46] Самият Агрипа е награден за победата си над пиратите с морска корона, декорирана с корабни бордове (латински: corona navalis), изобразяван по-късно с нея на монети. По този повод Дион Касий отбелязва: „Това беше украшение не давано на никой преди или след това“.[47]

С края на тази война Октавиан ефективно премахва опасността от Секст Помпей и конкуренцията на Емилий Лепид,[46] но не всичко в републиката е уредено. След години борбата за власт между Антоний и Октавиан ще прерасне в т.нар. последна война на Римската република, в която Агрипа има решителна роля.[48]

Публична дейност[редактиране | edit source]

През 35 и 34 пр.н.е. Агрипа участва в малки военни кампании, но през есента на 34 пр.н.е. той се завръща в Рим.[49] Скоро след това през 33 пр.н.е. Агрипа е назначен за едил и започва ремонти на пътищата и подобрения на инфраструктурата на града. Реставрира и строи много сгради и акведукти – Аква Юлия[50] и ремонта на Аква Марция, един от главните водопроводи на Рим.[51][52] Разширява и почиства градската канализация (Cloaca Maxima),[53] издига бани и цветни градини, покровителства публичните изложби на произведения на изкуството.[54]

Назначението му за едил е необичайно, тъй като Агрипа е бивш консул, а в едно нормално развитие на кариерата (cursus honorum), бивши консули никога не са заемали по-нисшия пост едил. Това назначение показва, че Октавиан имал нужда от доверен и способен човек, който да се заеме с належащите проблеми на града.[55]

Война срещу Марк Антоний[редактиране | edit source]

През 32 пр.н.е. започва война между Октавиан и Антоний, което принуждава Агрипа да се завърне към военните си функции. Армията на Марк Антоний и Клеопатра наброява: 100 хиляди войници пехота, 12 хиляди конници и 370 кораба, с която те се насочват към Италия. Агрипа събира флота и превзема стратегически важният град Метони в Месения разположен на югозапад от Пелопонес, после се отправя на север и превзема Коркира. След това Октавиан идва със силите си в Коркира и създава военноморска база.[56] Антоний изтегля корабите и войниците си към Акциум, където Октавиан се отправя да го срещне. Междувременно Агрипа побеждава Квинт Насидий, един от командирите на Антоний в морска битка при Патра.[57] Дион Касий разказва, че когато Агрипа се отправил да се присъедини към силите на Октавиан близо до Акциум налетял случайно на Гай Созий един от лейтенантите на Антоний, който провеждал изненадваща атака срещу Луций Тарий – поддръжник на Октавиан.[58][59] Неочакваното пристигане на Агрипа обърнало битката в полза на Тарий.[60]

Според Дион Касий, когато наближила решителната битка Октавиан получил информация, че Антоний и Клеопатра ще се опитат да пробият блокадата и да избягат. Отначало Октавиан мислил да пропуснат командните им кораби да преминат, изтъквайки, че те ще могат да ги достигнат със своите леки съдове, а останалите вражески кораби щели да се предадат, когато видят малодушието на бягащите Антоний и Клеопатра. Агрипа възразил, че въпреки по-големите си размери корабите на Антоний могат да се движат по-бързо от тези на Октавиан, ако опънат платната си, а и сега имали прекрасна възможност за битка, защото флота на Антоний на скоро бил одарен от буря. Октавиан решил да последва съвета на приятеля си.[61]

На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний и Клеопатра със 170 кораба и 22 хиляди добре въоръжени войника решават да пробият морската блокада на Агрипа.[45] Флотът на Антоний се състои от тежки и неповратливи триреми, в същото време флотът на Агрипа бил организиран съвсем различно от времето, когато водил война със Секст Помпей. Основно се състоял от леки и бързоходни кораби, подобни на корабите използвани от пиратите.[45] Агрипа снабдил корабите си с допълнителна броня против тарани, също така с метателни оръжия и гарпангоми – собствено изобретение, състоящо се от греди с метални сърповидни носове, служещи за унищожаването на платната, мачтите и такелажа на вражеските кораби, а при зацепване в борда даже могли да пробият самия кораб.[45]

Бавно подвижните кораби на Антоний не могли да противодействат на бързите кораби на Агрипа. По-голямата част от флота на Антоний била потопена или се предала, а самите Антоний и Клеопатра с леки кораби успели да се изтеглят в Египет. Разбрали за тежкото поражение пълководците на Антоний решили да се предадат на Октавиан. Антоний се самоубива, а войските на Октавиан завземат отначало Гърция, а после Сирия и Египет.

Победата при Акциум дава на Октавиан цялата власт над териториите на Рим, тя е възможна благодарение най-вече на Агрипа.[48]

Агрипа и император Август[редактиране | edit source]

Денарий на Октавиан Август и Марк Агрипа

През 29 г. Октавиан се завръща в Италия, където в Рим му е устроен тридневен триумф. Самият Агрипа получава небесно син вексилум – знак за изключителни заслуги заради победата си в битката при Акциум.[45] През 28 пр.н.е. става за втори път консул и заедно с Октавиан, правят преброяване на населението. През 27 пр.н.е. Агрипа получава трети консулски мандат. В същата година сенатът присъжда титлата император на Октавиан Август, която Октавиан приема въпреки съвета на Агрипа. Пълководецът посъветвал своя приятел да не унищожава републиканските порядки.[62] Агрипа заедно с Гай Меценат активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на принципат, която продължава чак до така наречената „криза на третия век” и зараждането на формата на домината.

От 27 до 24 пр.н.е. Август е в Испания и командва Кантабрийската война. През това време Агрипа оства в Рим и в отсъствието на императора е начело на държавата.[63] Императора жени Агрипа за своята племенница Клавдия (съдбата на първата жена на Агрипа не е известна), като по този начин Агрипа става възможен наследник на Октавиан.[64] През 24 или 23 пр.н.е Октавиан заболява тежко и дава пръстена си с императорския печат на Агрипа.[65][66] В този период Агрипа организира и брачната церемония между Марк Клавдий Марцел и дъщерята на Август, Юлия.[63]

Управител на Сирия[редактиране | edit source]

Влиянието на Агрипа над императора е причината за ревност от страна на Марк Клавдий Марцел (племенник на Октавиан), ревност вероятно подклаждана от интригите на третата съпруга на Октавиан – Ливия.[67] Традиционно се твърди, че в резултат на тази ревност Агрипа напуска Рим. Август прави свой приемник племенника си, а Агрипа привидно е изпратен като губернатор в Сирия – един вид „благородно изгнание“,[67] но той заминава от Рим за остров Лесбос, от където управлява провинцията чрез легат.[68] Въпреки че ако се поставят събитията в контекста на кризата от 23 пр.н.е., изглежда малко вероятно когато е изправен пред сериозна опозиция и е на път да направи голямо политическо отстъпване на позиции, император Август да изпрати в изгнание човек, който командва по-голямата част от римската армия. Далеч по-вероятно е „изгнанието“ на Агрипа да е добре преценено политическо позициониране на верен офицер с командването на значителна армия, като резервен план, в случай че постигането на плановете му през 23 пр.н.е. се провали и Октавиан се нужнае от военна подкрепа. Някои историци смятат, че по това време Агрипа е бил на тайна мисия и преговарял с Партското царство за връщането на щандарти на римски легиони пленени в битката при Кара.[69] След като Марк Клавдий Марцел умира и Август решавайки, че няма да може да се справи сам с държавните дела, връща Агрипа начело на Сицилия, а после в Рим.[68]

В Галия и Испания[редактиране | edit source]

Римският театър в Мерида, Испания e построен между 16 и 15 пр.н.е, официалното му откриване е извършено от Марк Агрипа[70]

През 21 пр.н.е. се смята, че по съвет на Меценат,[71] Октавиан Август с цел засилване още повече връзката между тях решава да направи Агрипа свой зет, заставя го да се разведе с жена си Клавдия и да се ожени за дъщерята на Октавиан – Юлия,[72] вдовица на Марцел известна както със своята красота, така и със своя разюздан живот и разточителство. През 20 пр.н.е. Агрипа заминава за Галия където реформира системата на управление и данъците на провинцията, също така строи пътища и акведукти. През този период завършва строежа на Аква Вирго[73] и започва изграждането на храма Мезон Каре в Ним.[53] През 19 пр.н.е. Агрипа потушава въстанието на кантабриите в Испания (Кантабрийска война).[68] Въпреки това, в съответствие с обичайната си скромност, не обявява своята победа с помпозни писма до сената, нито приема триумфа който Август му предлага.[74][75]

Последни години[редактиране | edit source]

През 18 пр.н.е. Август назначава Агрипа за трибун и съуправител, в следващите години заедно организират празници в чест на възраждането на Рим.[45] През 17 пр.н.е. Август осиновява синовете на Агрипа – Гай Цезар и Луций Цезар, вероятно с мисъл да го наследят,[53][76] самия Агрипа за втори път е назначен за губернатор на източните провинции. За две години неговото внимателно и разсъдливо управление му донася голяма популярност, особено сред еврейското население.[67] Така Агрипа успява да възстанови римският контрол над Херсонес (сега Крим). В този период се среща в Юдея с цар Ирод Велики и принася в жертва 100 бивола в Йерусалим.[53]

През 14 пр.н.е. Агрипа се завръща в Рим и получава длъжността трибун за още пет години,[77] а също и върховната власт над всички държавни провинции.[45] През 13 пр.н.е. Агрипа се отправя на поход за завземане на територията в района на Дунав (бъдещата провинция Панония), по това време заболява тежко, връща се в Италия,[77] и през месец март 12 пр.н.е. умира в Кампания на 51 годишна възраст.[45] Октавиан Август организира пищно погребение в негова чест, а самия той е цял месец в траур. Императора лично съблюдава обучението на всички деца на Агрипа след смъртта му. Въпреки, че Агрипа е построил гробница за себе си, Октавиан слага останките на приятеля си в своя собствен мавзолей.[78]

Наследство[редактиране | edit source]

Пантеона в Рим е построен от император Адриан на мястото на стария пантеон построен от Агрипа. На неговата фасада е изписано: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство”

Агрипа не е известен само заради военните си победи, но и с това, че по време на неговото управление са построени много архитектурни съоръжения. През 33 пр.н.е. Агрипа е едил и извършва много ремонти, строителни дейности и подобрения на инфраструктурата на Рим. През 27 пр.н.е. по време на третото си консулство и в памет на битката при Акциум, Агрипа построява Римският Пантеон.[79] През 80 г. оригиналната постройка, както и много други сгради са унищожени от голям пожар. Император Адриан използва проекта на Агрипа да построи свой собствен пантеон, който е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.[79][80] Думите на император Август: „Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор“,[81] се дължат до голяма степен и на дейностите извършени от Агрипа по времето в което заема постовете консул и едил.

Агрипа е известен още като човек, който се интересува от география.[67] Под негово ръководство мечтата на Юлий Цезар за картографиране на цялата Римска империя е осъществена. Той създава кръгла диаграма на територията, която по-късно е гравирана на мрамор от Август. Копие на тази карта е поставена на колонадата на Агрипа в Рим, която е построена в негова чест от сестра му Випсания Пола.[67] Всеки който напускал Рим по Виа Фламиния, можел да види тази карта и да разбере колко голяма е империята, а когато се минело и покрай Ara Pacis, можело да се разбере че тази империя дължи всичко на Октавиан Август и неговия добър приятел Агрипа.[63]

Бракове и деца[редактиране | edit source]

Агрипа има няколко деца от трите си брака:

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. William Plate (1867) Agrippa, Marcus Vipsanius, редактор William Smith (Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology стр. 77–80) издател Little, Brown and Company, Бостън
  2. Diane Atnally Conlin. The Artists of the Ara Pacis: The Process of Hellenization in Roman Relief Sculpture. The University of North Carolina Press. 1997. ISBN 0-8078-2343-0, стр. 25
  3. Jona Lendering, Marcus Agrippa
  4. Велей Патеркул 2.96, 127.
  5. Дион Касий 54.28.3, посочва датата на смъртта на Агрипа през късния март на 12 пр.н.е. Докато Плиний Стари 7.46 посочва, че той умира „на петдесет-петдесет и една години“. Според Плиний, дата на раждането на Агрипа е в периода между март 64 и март 62 пр.н.е.; В календар от Кипър или от Сирия, се посочва месец който носи името „Агрипа“ – започва от 1 ноември, което може да значи, че това е месеца на раждането му. Виж: Reinhold стр. 2–4 и Roddaz стр. 23–26
  6. Reinhold, стр. 9; Roddaz,стр. 23.
  7. Надпис на пантеона в Рим: „M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT“.
  8. Frederick Adam Wright. Marcus Agrippa: Organizer of Victory. Taylor & Francis (1937), стр. 9
  9. Николай от Дамаск, Живота на Август 7.
  10. Reinhold, стр. 13–14.
  11. Светоний, Живота на Август 94.12.
  12. Николай от Дамаск, Живота на Август 16–17; Велей Патеркул 2.59.5.
  13. Николай от Дамаск, Живота на Август 31. има спекулаций, че Агрипа е сред преговрящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан, но няма преки докзателства за това; виж Reinhold, стр. 16.
  14. Велей Патеркул 2.69.5; Плутарх, Живота на Брут 27.4.
  15. Споменато от Мавър Сервий Хонорат (Maurus Servius Honoratus) и от Вергилий в Енеида 8.682, но е необходимо условие за заемане поста на градски претор през 40 пр.н.е. Roddaz (стр. 41) посочва датата – 43 пр.н.е.
  16. Плиний Стари 7.148
  17. а б в г д е ((en)) Lendering, Jona. Marcus Vipsanius Agrippa. // livius.org. Посетен на 23 май 2013.
  18. Reinhold, стр. 17–20.
  19. Дион Касий 48.20
  20. Reinhold, стр. 22.
  21. Дион Касий 48.28
  22. Reinhold, стр. 23.
  23. Reinhold, стр. 23–24.
  24. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 25
  25. Reinhold, стр. 25–29
  26. Дион Касий 48.49
  27. Reinhold, стр. 35–37.
  28. Корнелий Непот, Life of Atticus, XII
  29. Pierre Cosme, стр. 76
  30. а б в г Pierre Cosme, стр. 77
  31. Дион Касий 48.49
  32. Reinhold, стр. 25–29
  33. Reinhold, стр. 29–32.
  34. Светоний, Живота на Август 16.1.
  35. а б в Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 27–28
  36. Pierre Cosme, стр. 78
  37. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 27
  38. Апиан, Граждански войни 2.106, 118–119
  39. Reinhold, стр. 33–35.
  40. Pierre Cosme, стр. 80
  41. а б в Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 34
  42. Pierre Cosme, стр. 80–81
  43. а б в г д Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 35
  44. Дион Касий 49.18
  45. а б в г д е ж з Скрицкий Николай В. 100 великих адмиралов...Марк Випсаний Агриппа. стр. 25
  46. а б в г д е Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 36
  47. Дион Касий 49.14.3.
  48. а б Reinhold, стр. 57–58
  49. Reinhold, стр. 45–47.
  50. LacusCurtius • Aqua Julia (Platner & Ashby, 1929). // penelope.uchicago.edu. Посетен на 11 юни 2013.
  51. LacusCurtius • Aqua Marcia (Platner & Ashby, 1929). // penelope.uchicago.edu. Посетен на 11 юни 2013.
  52. Paul Rehak. Imperium and cosmos. The University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-22010-9, стр.31
  53. а б в г Jona Lendering, From Philippi to Actium.
  54. Дион Касий 49.42–43
  55. Lendering, „From Philippi to Actium
  56. Павел Орозий, История против езичниците 6.19.6–7; Дион Касий 50.11.1–12.3; Reinhold, стр. 53–54.
  57. Дион Касий 50.13.5.
  58. Olive Kuntz Gilliam, The memoirs of Augustus, стр. 179
  59. Broughton, The Magistrates of the Roman Republic, стр. 421–422
  60. Дион Касий 50.14.1–2; срв. Велей Патеркул 2.84.2 („Агрипа... преди последния конфликт победи два пъти флотата на врага“). Дион Касий допуска грешка с твърдението си, че Созий е убит, тъй като той всъщност се сражава и оцелява в битката при Акциум (Reinhold, стр. 54 р. 14)
  61. Дион Касий 50.31.1–3.
  62. Дион Касий, 52:2-5
  63. а б в Jona Lendering, Marcus Vipsanius Agrippa
  64. Плутарх, Живота на Антоний 87.2; Дион Касий, LIII 1.2.
  65. Eder, Augustus and the Power of Tradition (2005); стр. 25
  66. Eck, The Age of Augustus (2003); стр. 56
  67. а б в г д е ж Wikisource 1911 Encyclopædia Britannica, Agrippa, Marcus Vipsanius
  68. а б в Тиханович Ю.Н., Козленко А.В. 350 великих. Краткое жизнеописание правителей и полководцев древности...
  69. David Magie, The Mission of Agrippa to the Orient in 23 BC, Classical Philology, Vol. 3, No. 2 (април, 1908), стр. 145-152
  70. UNESCO, Archaeological Ensemble of Mérida
  71. Дион Касий 54.6
  72. Светоний, Живота на Август 63; Дион Касий, 6.5; Reinhold, Marcus Agrippa. A biography, стр. 67-68, 86-87.
  73. LacusCurtius • Aqua Virgo (Platner & Ashby, 1929). // penelope.uchicago.edu. Посетен на 11 юни 2013.
  74. Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 166
  75. Дион Касий 54.11.2–6.
  76. Дион Касий 54.18.1.
  77. а б Дион Касий, 28
  78. Дион Касий 54.28.5
  79. а б Wilson-Jones 2003, The Enigma of the Pantheon: The Interior , стр. 179–182
  80. MacDonald 1976, с. 9
  81. Дион Касий, 56.30.3
  82. Светоний, Живота на Август 63.1.
  83. C.B. Rose, "Princes" and Barbarians on the Ara Pacis, в AJArch 94 (1990), стр. 453–467.

Източници[редактиране | edit source]

  • Jona Lendering, Livius.Org: Marcus Vipsanius Agrippa
  • Meyer Reinhold: Marcus Agrippa. A biography. The W. F. Humphrey Press: Geneva, New York 1933.
  • Pierre Cosme, Auguste, Librairie Académique Perrin, 2005. ISBN 978-2-262-01881-8
  • Eck, Werner; translated by Deborah Lucas Schneider; new material by Sarolta A. Takács. (2003) The Age of Augustus. Oxford: Blackwell Publishing (твърди корици, ISBN 978-0-631-22957-5; меки корици, ISBN 978-0-631-22958-2)
  • Апиан, Римски Войни в LacusCurtius
  • Дион Касий, Римска История в LacusCurtius
  • Roddaz, Jean-Michel. Marcus Agrippa. Rome, École Française de Rome, 1984. ISBN 2-7283-0069-0.
  • Скрицкий Николай В. 100 великих адмиралов. Москва, 2003 ISBN 5-7838-0980-2
  • Тиханович Ю.Н., Козленко А.В. 350 великих. Краткое жизнеописание правителей и полководцев древности. Древний Восток; Древняя Греция; Древний Рим. Минск, 2005. ISBN 985-443-520-2
  • Wilson-Jones, Mark (2003), „Principles of Roman Architecture“, New Haven: Yale University Press, ISBN 030010202X 
  • MacDonald, William L. (1976), „The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny“, Cambridge, MA: Harvard University Press, ISBN 0674653459 
  • Eder, Walter. (2005). Augustus and the Power of Tradition, в The Cambridge Companion to the Age of Augustus (Cambridge Companions to the Ancient World), редактор Karl Galinsky, 13–32. Cambridge, MA; New York: Cambridge University Press (твърди корици, ISBN 978-0-521-80796-8; меки корици, ISBN 978-0-521-00393-3)
  • Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History Volume 10: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69. Cambridge University Press. ISBN 0 521 26430 8

Външни препратки[редактиране | edit source]