Марк Титий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Марк Титий или Марк Тиций (Marcus Titius) e политик на късната Римска република.

Той е от фамилията Титии и син на Луций Титий и племенник на Луций Мунаций Планк. През 43 пр.н.е. баща му е проскрипиран и се спасява при Секст Помпей.[1] Марк Титий образува сам флота и обикаля брега на Етрурия с грабежи.

През 40 пр.н.е. Титий е пленен от адмирал Menodoros в Цизалпийска Галия, но Помпей го освобождава, заради баща му.[2] Лятото на 39 пр.н.е., както много други, той и баща му имат право да се върнат обратно в Рим.[3]

Под влиянието на чичо си Титий става придружител на Марк Антоний и през 36 пр.н.е. като квестор се бие против партите. През 35 пр.н.е. е управител на Азия. През 34 пр.н.е. Титий става понтифекс. Титий организира игри в театъра на Помпей. Като чичо си Мунаций Планк той се присъединява през юни или юли 32 пр.н.е. към Октавиан и му съобщава съдържанието и скришното место на тестамента на Марк Антоний.[4]

От 1 май до октомври 31 пр.н.е. Титий е суфектконсул. Тази година консули са Марк Антоний (III) и Октавиан Август (III). Марк Антоний става консул само на Изток. (Другите суфектконсули са Марк Валерий Месала Корвин и от 1 октомври Гней Помпей.)[5]

Като консул взема участие в предварителните битки преди битката при Акциум на 2 септември 31 пр.н.е. Титий има победа с Тит Статилий Тавър над конницата на Антоний и Deiotarus Philadelphos, царят на Пафлагония, бяга при Октавиан.[6]

През 13/12 пр.н.е. Титий сменя добрия приятел на Октавиан, генерал и адмирал Марк Випсаний Агрипа, като управител на Сирия.

Титий е женен за Фабия Павлина, дъщеря на Квинт Фабий Максим (суфектконсул 45 пр.н.е.) и те вероятно нямат деца.[7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Дион Касий, Römische Geschichte 48, 30, 5f.
  2. Дион Касий, Römische Geschichte 48, 30, 5; Апиан Bürgerkriege 5, 142.
  3. Велей Патеркул, Römische Geschichte 2, 77, 3.
  4. Плутарх, Antonius 58, 3-8; Дион Касий, Römische Geschichte 50, 3, 2ff.
  5. Fasti Capitolini
  6. Плутарх, Antonius 58, 3-8; Дион Касий, Römische Geschichte 50, 3, 2ff.
  7. SEG 1, 383.