Гней Домиций Калвин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гней Домиций Калвин.

Денарий на Гней Домиций Калвин от около 39 пр.н.е.

Гней Домиций Калвин (Gnaeus Domitius Calvinus) e политик на късната Римска република.

Произлиза от благородническата фамилия Домиции, клон Калвин и е син на Марк Домиций. През 62 пр.н.е. е легат на Луций Валерий Флак в Азия.[1] 59 пр.н.е. народен трибун, 56 пр.н.е. претор.[2]

През 54 пр.н.е. Калвин кандидатства за консул с още трима други - Гай Мемий, Марк Валерий Месала Руф и Марк Емилий Скавър и през юли 54 пр.н.е. участва в подкупа на избиратели в борбата за нови консули.[3] До края на годината изборите не могат да се състоят. Трибун Гай Мемий го дава на съд за подкупи.[4] Следва няколко месечен интеррегнум. За 53 пр.н.е. е избран за консул заедно с Марк Валерий Месала Руф. Службата си започват едва през юли 53 пр.н.е.[5] Когато консулите искат да изберат техните последници, по тях хвърлят камъни и ги раняват[6] и те не могат да проведат изборите по време на мандата си.

По време на гражданската война 49-45 пр.н.е. участва на страната на Цезар и е един от командващите в битката при Фарсала.[7] През 47 пр.н.е. става управител на Мала Азия.[8]

През 45 пр.н.е. Калвин става понтифекс.

На сутринта на 15 март 44 пр.н.е., малко преди неговото убийство, Цезар се среща в къщата на Калвин с профета Спурина.[9]

След убийството на Цезар 44 пр.н.е., той е на страната на Октавиан.

През 40 пр.н.е. e за втори път консул. Колега му е историкът Гай Азиний Полион. Те не служат до края на годината и за суфектконсули са избрани Луций Корнелий Балб Стари и Публий Канидий Крас.

От 39 до 36 пр.н.е. Калвин е управител на цяла Испания и води няколко войни. За успехите му е наречен император и на 17 юли 36 пр.н.е. празнува триумф в Рим.[10] Калвин строи с пари от плячката на местото на изгорялата сграда къщата на pontifex maximus, на Регия, на Форум Романум. Той е и в колегията на Арвалските братя през 20 пр.н.е.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цицерон, pro Valerio Flacco 31, 68.
  2. Цицерон, pro Sestio 113; in Vatinium testem interrogatio 16.
  3. Цицерон, ad Atticum 4, 15, 7; 4, 17, 2; ad Quintum fratrem 2, 15, 2; 3, 1, 16.
  4. Цицерон, ad Atticum 4, 17, 3ff.; ad Quintum fratrem 3, 2, 3.
  5. Дион Касий, 40, 17, 1; 40, 46, 1.
  6. Цицерон, Scholia Bobiensia, p. 343 Or.; Дион Касий, 40, 46, 3.
  7. Цезар, Bürgerkrieg 3, 89, 3; Апиан, Bürgerkriege 2, 76; Плутарх, Pompeius 69, 1; Caesar 44, 1.
  8. Дион Касий, 42, 49, 1.
  9. Валерий Максим, 8, 11, 3.
  10. Triumph-Fasten; Дион Касий, 48, 42.