Авъл Габиний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Габиний.

Тетрадрахма от Сирия за проконсул Авъл Габиний

Авъл Габиний (на латински: Aulus Gabinius; † 48 пр.н.е. или началото на 47 пр.н.е. в Салона) е римски политик и генерал. Той е привърженик на Цезар и важна личност през последните години на Римската република.

През 67 пр.н.е. като народен трибун Габиний издава закона Lex Gabinia, даващт главнокомандването на Помпей във войната против пиратите.

През 61 пр.н.е. той става претор. През 58 пр.н.е. той e консул заедно с Луций Калпурний Пизон Цезонин и помага на Публий Клодий Пулхер в изпращането на Цицерон в изгнание.

През 57 пр.н.е. е проконсул на Сирия. Помпей го изпраща в Египет, за да сложи отново на фараонския трон Птолемей XII. В неговото отсъствие Сирия е нападната от банди на крадци. Александър, син на Аристобул се опитва да смъкне вишия жрец на Юдея Хиркан II. Габиний успява да сложи отново ред в провинцията.

Затова, че e напуснал провинцията без заповед от Сената и Сибилските книги e съден за предателство (majestas), но е обявен за невинен. Заради изнудване (repetundae) e осъден, че е взел 10.000 таланти от фараона. Проверката на ставането му на консул (ambitus) е прекратена. Габиний отива в изгнание, имуществото му е конфискувано.

След избухването на гражданската война през 49 пр.н.е. Цезар го вика обратно и той започва да му служи. След битката при Фарсала той трябва да закара нови войски в Илирия. По земния път е нападнат от далмаците, но успява да стигне до Салона. Там се защитава от нападението на помпеянския генерал Марк Октавий. Габиний се разболява и умира след няколко месеца през 48 пр.н.е. или в началото на 47 пр.н.е.

Литература[редактиране | edit source]

  • Erwin Bähr: Aulus Gabinius. In Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. ADEVA, Graz 1990, ISBN 3-201-00093-0
  • Giuseppe Stocchi: Aulo Gabinio e i suoi processi. Landi, Florenz 1892