Публий Вациний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Публий Вациний (на латински: Publius Vatinius) e политик на Римската република през края на 1 век пр.н.е.

Публий Вациний е квестор през 63 пр.н.е., когато Цицерон е консул. Цицерон го изпраща в Путеоли, за да спре износа на благородни метали, вика го обратно понеже населението се оплаква от неговата експлоатация.[1] Следващата година Вациний служи като легат на проконсул Гай Косконий в провинция Близка Испания.

През 59 пр.н.е. Вациний e народен трибун и служи на консул Гай Юлий Цезар и Гнай Помпей Магнус и Марк Лициний Крас. Той създава множество закони в полза на Цезар.

През 56 пр.н.е придружава Цезар като негов легат в Галия.[2] През 55 пр.н.е. е претор.[3] През 47 пр.н.е. побеждава въпреки болестта си Марк Октавий, привърженик на Помпей, в морска битка [4] и завоюва Илирия за Цезар. Затова е награден със ставането му на консул през 47 пр.н.е. заедно с Квинт Фуфий Кален.

От 45 пр.н.е. Вациний е проконсул управител на Илирия, която завоюва с три легиона обратно. За успехите си е провъзгласен за император.[5] След убийството на Цезар Вациний предава илирийските си легиони на Марк Юний Брут. .[6] В края на 44 или началото на 43 пр.н.е. той се връща обратно в Италия. На 31 юли 42 пр.н.е. той празнува за успехите си в Илирия триумф.[7] След това нищо не се знае за него.

Вациний e авгур от 47 пр.н.е. (след Апий Клавдий Пулхер). [8]

Вациний е женен за Помпея.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цицерон, in Vatinium 21–22 und 24.
  2. Цицерон, in Vatinium 35.
  3. Плутарх, Cato minor 42, 4.
  4. de bello Alexandrino 43–47.
  5. Цицерон, ad familiares 5, 10b und 11. От тази година има три писма на Вациний до Цицерон (ad familiares 5, 9; 10a; 10b.)
  6. Цицерон, Philippicae 10, 13; Апиан, Bürgerkriege 4,75.
  7. T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр 239.// Посетен на 27 февруари 2014.
  8. Вациний при Цицерон, ad familiares 5, 10a, 2.