Луций Цезар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луций Цезар
осиновен син на Август
Луций Цезар 
Роден: 17 пр.н.е.
Рим, Италия
Починал: октомври 2 г. от.н.е.
Марсилия, Франция

Луций Юлий Цезар Випсаниан (на латински: Lucius Iulius Caesar Vipsanianus), роден като Луций Випсаний Агрипа (на латински: Lucius Vipsanius Agrippa), често — Луций Цезар е внук и приемен син на Октавиан Август, един от вероятните приемници на властта му.

Произход[редактиране | edit source]

Луций е третото дето на Марк Випсаний Агрипа от неговата трета жена, Юлия Старша. Агрипа произлизал от богатия плебейски род на Випсаниите. Юлия е единствената дъщеря на Октавиан Август, първия римски император, от неговата втора жена, Скрибония. Юлия е патрицианка, доколкото нейния баща, произлизащ от скромния плебейски род на Октавиите, е осиновен от Юлий Цезар. Така, при раждането си Луций наследява плебейски статут на баща си.

Освен Луций, двойката има още 4 деца — Випсания Юлия Агрипина, Гай Випсаний Агрипа, Юлия Випсания Агрипина и Марк Випсаний Агрипа Постум. Последният се ражда след смъртта на баща си и получава агномена Постум (на латински: postumusпосмъртен). Агрипа има още 2 дъщери от двата си първи брака — Випсания Агрипина и Випсания Марцела.

Веднага след раждането на Луций, Август осиновява него и 3 годишния Гай под имената съответно Луций Юлий Цезар Випсаниан и Гай Юлий Цезар Випсаниан [1].

Живот[редактиране | edit source]

Двамата братя се възпитават в дома на Август. Кариерата на Гай започва през 6 пр.н.е., а тази на Луций 3 г. по-късно — през 3 пр.н.е., когато е назначен за принцепс на младежите, сменяйки на тази длъжност Гай. Тогава получава и правото да посещава Сената, и където е избран за консул през 4 г..

През 2 пр.н.е. надява мъжка тога[2]. В тази година той взема участие в посвещението на храма на Марс Отмъститля, след което устоива циркови игри [3].

През 2 г. е назначен за наместник в Испания с титлата пропретор. По пътя към провинцията заболява и умира в Масилия (съвр. Марсилия, Франция) през октомври 2 г [4].

Мълвата приписва смъртта му на Ливия Друзила, която така отстранява съперниците на своите деца Тиберий и Друз Старши по пътя към властта. Няма обаче достоверни доказателства както за това.

Сенатът постановява Луций да бъде погребан като цензор.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тацит, "Анали", I, 3
  2. Светоний, "Животът на 12-те цезари", "Божественният Август" 26
  3. Дион Касий, "Римска история", LV, 9 — 10
  4. Дион Касий, "Римска история", LV, 10