Гай Цезар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вижте също Гай Юлий Цезар, за други римляни с това име.
Гай Цезар
консул на Римската империя
Гай Цезар 
Роден: 20 пр.н.е.
?, Италия
Починал: 4 г. от н.е.
Ликия
Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Гай Юлий Цезар, по-известен като Гай Цезар, е най-големия син на Марк Випсаний Агрипа от третата му жена, Юлия Старша.[1]. Той е роден с името Гай Випсаний Агрипа, но след като е осиновен от римския император Октавиан Август, името му е променено на Гай Юлий Цезар.

Произход[редактиране | edit source]

Марк Випсаний Агрипа произлиза от конническо семейство, а Юлия — единствена дъщеря на Октавиан от Скрибония. Агрипа и Юлия се женят през 21 пр.н.е., и, въпреки че е достоверно известно, че Юлия е била невярна на мъжа си, бракът им е консумиран удачно. Имат 5 деца.

През 12 пр.н.е. Агрипа неочаквано умира в Кампания.

През 17 пр.н.е. Октавиан Август осиновява внуците си Гай и брат му Луций. Третият брат, Постум не е осиновен, доколкото Октавиан иска да отдаде уважение на своя приятел. Според замисъла на Октавиан Постум бил длъжен да продължи рода на Випсанианите. Брат е на Юлия Младша и на Агрипина Стара.

През 1 пр.н.е. той се жени за своята родственица, Ливила, дъщеря на Друз Старши и Антония Младша. От този съюз няма потомство.[2]

През 2 г. от н.е. в Галия умира братът на Гай - Луций. Две години по-късно, в Ликия, на 24 годишна възраст, след раняване в кампанията в Артагира, Армения, умира и Гай.[3]

Смъртта на двамата осиновени сина на Октавиан, Гай и Луций, принуждават Август да осинови доведения си син Тиберий. Така той и неговия единствен останал внук, Агрипа Постум, детето на дъщеря му Юлия стават негови вероятни наследници.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Wood, Susan. (1999) Imperial Women: A Study in Public Images, 40 B.C. - A.D. 68 "Brill Academic Publishers". p. 321. ISBN 90-04-11969-8.
  2. Hazel, John. (2002) Who's Who in the Roman World "Routledge (UK)". p. 48. ISBN 0-415-29162-3.
  3. Mommsen, Theodore. (1996) A History of Rome Under the Emperors "Routledge (UK)". p. 107. ISBN 0-415-10113-1.

Литература[редактиране | edit source]