Ливила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ливила
римска матрона
Ливила 
Родена: ок. 13 пр.н.е.
Рим, Италия
Починала: 31 от н.е.
Рим, Италия
Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Ливия Юлия (на латински: Livia Ivlia), по-рядко срещана като — Клавдия Ливия Юлия (на латински: Claudia Livia Ivlia), най-известна с името Ливила (на латински: Livilla, "Малката Ливия"), (ок. 13 пр.н.е., Рим31 от н.е., Рим) е дъщеря на Друз Старши и Антония Младша, племенница на Тиберий, родна сестра на император Клавдий, участница в заговора на префекта Сеян.

Произход[редактиране | edit source]

Ливила е родена около 13 пр.н.е. в семейството на по-малкия брат на Тиберий, Нерон Клавдий Друз, и неговата жена, дъщерята на Марк Антоний от Октавия Младша, Антония Младша. Момичето получава името си в чест на своята баба, жената на Октавиан, Ливия Друзила.

Семеен живот[редактиране | edit source]

Единствената цел, с която Ливила е използвана от баща си - е като средство за укрепване на династията. Ливила е омъжвана 2 пъти.

Първи брак[редактиране | edit source]

За първи път Ливила е омъжена на около 10 годишна възраст. Неин съпруг става Гай Юлий Цезар Випсаниан, синът на Агрипа, осиновен след смъртта на баща си от Октавиан. Сватбата е през 2 пр.н.е.. Съпругът ѝ е по-голям от нея със 7 години. Младият Гай Юлий по това време се счита за вероятен наследник на Август.

Бракът продължава 6 години, докато през 4 г. Гай Юлий умира. Деца нямат, доколкото Ливила не е достигнала репродуктивна възраст към момента на смъртта на мъжа си [1].

По времето на този брак Ливила влиза в конфронтация с високомерната жена на Германик, Агрипина Старша. Причината на враждата на двете жени е обичайната завист, която изпитвали една към друга, въпреки че, според Тацит, Ливила е била красива жена, той което и пречело е било юношеската ъгловатост, от която тя така и не се избавила. [2].

Втори брак[редактиране | edit source]

Скоро след смъртта на първия ѝ мъж, Ливила е омъжена 2 път. Този път, избранникът е братовчед ѝ Друз Младши (Тиберий Друз Юлий Цезар), единствен син на Випсания Агрипина и Тиберий, който към този момент се явява единствения наследник на Август.

Година след сватбата, им се ражда дъщеря — Юлия Ливия (младата; * 5 г. сл.н.е.), която по-късно става съпруга на Нерон Цезар, син на ненавистната на Ливила, Агрипина.

Следващите им деца се раждат чак след 14 години. През 19 г. им се раждат близнаците Тиберий Гемел и Германик Гемел, но Германик умира скоро след раждането.

През 23 г. Друз неочаквано умира, оставяйки Ливила вдовица.

Ливила и Сеян[редактиране | edit source]

През 17 или 18 г. Тиберий води в Рим 30 кохорти преторианска гвардия. Нейният префект е Луций Елий Сеян, става един от най-могъщите хора в Рим. Неговото положение укрепва ден след ден и скоро става по-близък от Друз, сина на императора.

По своя път към властта Сеян, в началото скрито, а после и открито, започва да отстранява своите съперници. В началото на 20-те години, той съблазнява Ливила, която попада под неговото обаяние и става една от най-преданите му привърженички.

През 23 г. Друз умира. Причината за неговата смърт е откриа по късно - чак при разобличаването на Сеян, когато Апиката, първата жена на Сеян, е написала в предсмъртни записки, че Друз е отровен от Ливила, а нейните роби потвърждават написаното.

Тиберий по това време, живее в Капри и практически не стои в Рим. Сеян става втория, след императора, човек. Единственият фактор, който ограничава властта му, е Ливия, майката на императора, властна и целеустремена жена, която по много въпроси се явява владетелка на държавата.

Желаейки да затвърди своето положение, чрез най-вероятния наследник през 25 г. Сеян моли Тиберий да му разреши да се ожени за Ливила. Императорът, знаейки за тяхното съжителство, отказва. По всяка вероятност, причина за отказа е непопулярността на Сеян сред народа, който не би одобрил такава стъпка от страна на принцепса.

През 29 г. Ливия умира. Ръцете на Сеян са развързани. По негово предложение, Сената изгонва от Рим вечната съперница на Ливила, вдовицата на Германик, Агрипина, заедно с двете ѝ деца. Позициите на Сеян продължават на укрепват.

През 30 г. Сеян вече започва да крои заговор около Тиберий, опирайки се на някои членове от рода на Юлиите. Идеята му е да бъде осиновен в някое от разклоненията на рода и после като един от Юлиите да заеми позиция или на принцепс, или на настойник на малолетния Тиберий Гемел, сина на Ливила.

Тиберий разбира за неговита планове. В края на 30 г. Сеян получава от императора предварително съгласие за сватба с Ливила, а също така и е назначен за консул, заедно с императора. Изглежда, че планът на заговорниците е осъществен, но в края на октомври 31 г. Сеян е извикан в Сената, където е прочетено разобличаващо писмо от Тиберий, с искане заговорниците да бъдат осъдени.

Разобличители на заговора стават Невий Макрон, който получава после постта префект, и майката на Ливила, Антония.

На 18 октомври Сеян е убит. В Рим започват жестоки преследвания на всички, с които е бил свързан. Ливила също не е пощадена, въпреки че е част от императорското семейство. Скоро, тя се самоубива. Същестува и версия, според която Тиберий я изпратил за наказание в дома на майка ѝ, Антония, а тя я заключила в стая, където Ливила умряла от глад [3].

Литература[редактиране | edit source]

  1. Светоний. "Животът на 12-те цезари". "Божественият Клавдий". 2
  2. Тацит. "Анали". 2.43, 4.3
  3. Дион Касий. "Римска история". 58.11.7