Нерон Цезар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нерон Друз
римски политик
Нерон Друз 
Роден: 6 г.
Рим, Италия
Починал: 31 г.
о. Пандатерия, Италия

Нерон Юлий Цезар Германик (на латински: Nero Iulius Caesar Germanicus) е най-големият син на Германик и Агрипина Старша, по-голям брат на император Калигула, най-големия приемен син на император Тиберий, женен за негова внучка и един от вероятните наследници на властта му.

Произход[редактиране | edit source]

Нерон е роден през 6 г. в семейството на Германик и Агрипина Старша. Неговият баща е син на Друз Старши, внук на Ливия Друзила, жената на Октавиан Август, от неговия първи брак. По мъжка линия принадлежи на патрицианския род на Клавдиите.

Негова майка е дъщерята на Марк Випсаний Агрипа, близък приятел на Октавиан Август, от дъщерята на императора - Юлия Старша, .

Живот[редактиране | edit source]

През 17 г., на 11-годишна възраст взема участие в триумфа по повод победата на Германик над херуските [1]. След заминаването на родителите му на изток, той остава в Рим, където през 20 г. среща Агрипина, която се връща с праха на Германик [2].

През същата година се жени за братовчедката си Юлия Ливия, внучката на Тиберий, дъщерята на единствения му син Друз Младши и Ливила [3]. Получава разрешение от Сената да заема магистратски длъжности, 5 години преди да има ценз.

През 23 г., след смъртта на Тиберий, заедно с брат си Друз е въведен от императора в Сената. Това дава повод да се говори за братята като вероятни наследници [4]. В Сената Нерон изнася похвална реч в чест на своя тъст. По-късно изказва благодарност за разрешението на Сената за строителство на храм в чест на Тиберий, Ливия и Сената [5].

През 24 г. сенаторите оказва на братята Нерон и Друз такива почести, като на принцепси в Сената. Това решение ядосва Тиберий и той се изказва в Сената в обвинителна реч, казвайки че такава чест подобава само на зрели и заслужили хора [6].

През 26 г. Нерон заема длъжността квестор.

Нерон бърка замислите на Сеян, като се явява сериозно препятствие в неговите честолюбиви схеми. Освен това, младия наследник на Тиберий всячески поддържа своята майка, Агрипина, заставаща срещу Сеян. Нерон е обкръжен от хора, които системно го провокират към дръзки и необислени думи и постъпки. Против Нерон свидетелстват и негови близки — Друз, виждащ в негово лице съперник и неговата жена, Юлия, настройвана от майка си Ливила [7].

Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

През 29 г. Тиберий пряко обвинява Нерон в разврат, а Агрипина — в надменност. Сенатът се затруднява да вземе решение относно членовете на семейството на прицепса, но в Рим започват масови брожения сред народа в поддръжка на обвиняемите. [8]. Изплашени, сенаторите обявяват Агрипина и Нерон във врагове на държавата. Нерон е изпратен в изгнание на остров Пандатерия и там умира през 31 г. Според една от версиите, извършва убийство, изпреварвайки изпратения му палач, а според друга - умира от глад. Тялото му е оставено без да бъде погребано. [9].

През 37 г. Калигула става император и пренася праха му в Рим, където го погребва в Мавзолея на Август [10].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тацит, "Анали", II, 41
  2. Тацит, "Анали", III, 2
  3. Тацит, "Анали", III, 29
  4. Дион Касий, "Римска история", LVII 22, 4a
  5. Тацит, "Анали", IV, 15
  6. Светоний, "Животът на 12-те цезари", "Тиберий" 54
  7. Тацит, "Анали", IV 59—60, 67
  8. Тацит, "Анали" V 3—5
  9. СВетоний, "Животът на 12-те цезари", "Тиберий" 54
  10. Светоний, "Животът на 12-те цезар", Калигула, 15

Външни препратки[редактиране | edit source]