Нерон Цезар
|
||||||||||
Нерон Юлий Цезар Германик (на латински: Nero Iulius Caesar Germanicus) е най-големият син на Германик и Агрипина Старша, по-голям брат на император Калигула, най-големия приемен син на император Тиберий, женен за негова внучка и един от вероятните наследници на властта му.
Съдържание |
Произход [редактиране]
Нерон е роден през 6 г. в семейството на Германик и Агрипина Старша. Неговият баща е син на Друз Старши, внук на Ливия Друзила, жената на Октавиан Август, от неговия първи брак. По мъжка линия принадлежи на патрицианския род на Клавдиите.
Негова майка е дъщерята на Марк Випсаний Агрипа, близък приятел на Октавиан Август, от дъщерята на императора - Юлия Старша, .
Живот [редактиране]
През 17 г., на 11-годишна възраст взема участие в триумфа по повод победата на Германик над херуските [1]. След заминаването на родителите му на изток, той остава в Рим, където през 20 г. среща Агрипина, която се връща с праха на Германик [2].
През същата година се жени за братовчедката си Юлия Ливия, внучката на Тиберий, дъщерята на единствения му син Друз Младши и Ливила [3]. Получава разрешение от Сената да заема магистратски длъжности, 5 години преди да има ценз.
През 23 г., след смъртта на Тиберий, заедно с брат си Друз е въведен от императора в Сената. Това дава повод да се говори за братята като вероятни наследници [4]. В Сената Нерон изнася похвална реч в чест на своя тъст. По-късно изказва благодарност за разрешението на Сената за строителство на храм в чест на Тиберий, Ливия и Сената [5].
През 24 г. сенаторите оказва на братята Нерон и Друз такива почести, като на принцепси в Сената. Това решение ядосва Тиберий и той се изказва в Сената в обвинителна реч, казвайки че такава чест подобава само на зрели и заслужили хора [6].
През 26 г. Нерон заема длъжността квестор.
Нерон бърка замислите на Сеян, като се явява сериозно препятствие в неговите честолюбиви схеми. Освен това, младия наследник на Тиберий всячески поддържа своята майка, Агрипина, заставаща срещу Сеян. Нерон е обкръжен от хора, които системно го провокират към дръзки и необислени думи и постъпки. Против Нерон свидетелстват и негови близки — Друз, виждащ в негово лице съперник и неговата жена, Юлия, настройвана от майка си Ливила [7].
| Римски имперски династии | |||
| Юлиево-Клавдиева династия | |||
| Хронология | |||
| Октавиан | 27 пр.н.е. – 14 от н.е. | ||
| Тиберий | 14 от н.е. – 37 от н.е. | ||
| Калигула | 37 от н.е. – 41 от н.е. | ||
| Клавдий | 41 от н.е. – 55 от н.е. | ||
| Нерон | 55 от н.е. – 68 от н.е. | ||
| Семейства | |||
| Юлии Клавдии Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия Категория:Юлиево-Клавдиева династия |
|||
| Последователност | |||
| Предходна Римска република |
Следва Година на Четиримата императори |
||
През 29 г. Тиберий пряко обвинява Нерон в разврат, а Агрипина — в надменност. Сенатът се затруднява да вземе решение относно членовете на семейството на прицепса, но в Рим започват масови брожения сред народа в поддръжка на обвиняемите. [8]. Изплашени, сенаторите обявяват Агрипина и Нерон във врагове на държавата. Нерон е изпратен в изгнание на остров Пандатерия и там умира през 31 г. Според една от версиите, извършва убийство, изпреварвайки изпратения му палач, а според друга - умира от глад. Тялото му е оставено без да бъде погребано. [9].
През 37 г. Калигула става император и пренася праха му в Рим, където го погребва в Мавзолея на Август [10].
Бележки [редактиране]
- ↑ Тацит, "Анали", II, 41
- ↑ Тацит, "Анали", III, 2
- ↑ Тацит, "Анали", III, 29
- ↑ Дион Касий, "Римска история", LVII 22, 4a
- ↑ Тацит, "Анали", IV, 15
- ↑ Светоний, "Животът на 12-те цезари", "Тиберий" 54
- ↑ Тацит, "Анали", IV 59—60, 67
- ↑ Тацит, "Анали" V 3—5
- ↑ СВетоний, "Животът на 12-те цезари", "Тиберий" 54
- ↑ Светоний, "Животът на 12-те цезар", Калигула, 15
