Лукринско езеро
| Лукринско езеро | |
 Гледка към югозападната част на езерото от вулкана „Нова планина“ (Monte Nuovo) |
|
| Местоположение | област Кампания в Южна Италия |
|---|---|
| Координати | |
| Населени места | Поцуоли |
Лукринско езеро (на италиански: Lago di Lucrino) е езеро в Кампания, Южна Италия — на около 3 км. от езерото Аверно.
Езерото е разделено от морето от тясна ивица земя, по която минават крайбрежен път и железопътна линия. Пътят се намира върху насип издигането, на който се приписва на Херкулес. Марк Випсаний Агрипа свързва Лукринското езеро и езерото Аверно с канал изграждайки вътрешно пристанище наречено „Порт Юлий“, споменато от Вергилий в произведението „Георгики“.[1]
В днешно време размерът на езерото (познато също като „maricello“ — „малко море“) е силно намалял с нарастването на вулканичния конус на вулкана Monte Nuovo през 1538 г.[2] Размерите на предишната дига отделяща го от морето широка около половин километър, може да бъде лесно проследена от водолази. В най-дълбоката си точка езерото достига до 5 метра[3]
В древноримската епоха езерото било изпозвано за туризъм.[4] Бреговете му са били застроени с вили най-известната от които вила „Cumanum“, която била собственост на Цицерон, намирала се на източният му бряг. Останките от тази вила са погълнати от водата през 1538 г. Според Тацит през 59 пр.н.е. Агрипина Млада успява да доплува до собствената си вила на езерния бряг, след неуспешния опит за убийството ѝ организирано от Нерон (Нерон поръчал корабът ѝ да бъде потопен).
Днес езерото се намира в административен район Поцуоли.
Бележки [редактиране]
- ↑ Вергилий, Георгики ii.161-64.
- ↑ Antonio Parascandola, „Il Monte Nuovo ed il Lago Lucrino“, в: Bollettino della Società dei Naturalisti in Napoli, vol. LV, 1944-1946.
- ↑ Mario Sirpettino, „At the bottom of the sea: the remains of Portus Julius“
- ↑ Марциал, Epigrams, Madrid: Editorial Gredos, стр. 62; ISBN 978-84-249-1424-0
 Тази статия включва текст, преведен от статията „Lucrinus Lacus“ в Уикипедия на английски (автори). |
