Порт Юлий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нос Мизено

Порт Юлий (на латински: Portus Julius; алтернативно име Iulius) е „домашното“ пристанище на западния флот на Римската империя (източния флот се намира в Порт Равена). Пристанището се намира в западния край на залива на Неапол и се състои от три водни обекта: езерото Аверно, Лукринското езеро и природните вътрешни и външни пристанища зад нос Мизено. Името му „Порт Юлий“ е в чест на Октавиан Август.

Построяване[редактиране | edit source]

Модел на Римска бирема

За да се предотвратят честите нападения срещу корабите доставящи провизии за Рим извършвани от Секст Помпей (син на Помпей Велики), Марк Агрипа създава сигурно пристанище, в което да постои флот способен да се противопостави на пиратите водени от Секст. Комплексът е построен между 37–36 пр.н.е. За тази цел Агрипа съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достига до морето,[1] кръстено е „Юлий“ в чест на добрия приятел и покровител на Агрипа — Октавиан.[2] Скоро след успешната кампания срещу пиратите, пристанището е изоставено поради бързото натрупване на тиня на дъното му, което пречи на способността на корабите да плават в него. Близкият град Мизено става военноморската база за Западното Средиземноморие.[3]

Сегашно състояние[редактиране | edit source]

Очертанията на „Порт Юлий“ могат да се видят и днес, макар и в намален размер от някогашния: едно от трите езера на оригиналното пристанище — Лукринското е със значително намален размер след появяването на вулканичния конус на вулкана Monte Nuovo („Нова Планина“) в средата на езерото през 16 век.[4] Промяната на бреговата линия през вековете също е оказала влияние, като е оставила голяма част от пристанищните съоръжения под водата; някой от тях могат да се видят от специализирани лодки със стъклено дъно или чрез леководолазно гмуркане.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Meyer Reinhold, Marcus Agrippa. A biography, стр. 29–32. The W. F. Humphrey Press: Geneva, New York 1933.
  2. Светоний, Живота на Август 16.1
  3. Marcus Agrippa. A biography, стр. 32. The W. F. Humphrey Press: Geneva, New York 1933.
  4. Antonio Parascandola, „Il Monte Nuovo ed il Lago Lucrino“, в: Bollettino della Società dei Naturalisti in Napoli, vol. LV, 1944-1946