Обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада и превземане на Пунически Картаген
Конфликт: Трета пуническа война
Situationsplan von Karthago.jpg
карта на обсадения пунически град
Период 148 г. пр.н.е. - 146 г. пр.н.е.
Място Картаген
Резултат категорична римска победа
Територия Картаген
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република Carthage standard.svg Картаген
Командири
Сципион Емилиан
Маний Манилий
Хаздрубал
Сили
80 000 пехота и 4 000 кавалерия прибл. 500 000 население от които около 90 000 въоръжени (картагенска армия, гвардия и опълчение)
Жертви и загуби
17 000 445 000; 55 000 са взети в робство

Битката за Картаген е завършващия боен акт на Третата пуническа война, който финализира вековната антична битка на Средиземноморието между финикийския град Картаген в Северна Африка (днес предградие на днешен Тунис) и Римската република.

Обсадата започва някъде между 149 и 148 г. пр.н.е. и завършва през пролетта на 146 г. пр.н.е. с пълното унищожаване чрез разрушаване на Пунически Картаген. Мястото е засипано със сол от римляните и е забранено да се строи, въпреки че, по-късно по силата на Lex Rubria на същото място е изграден Римски Картаген.

Събитията[редактиране | редактиране на кода]

През последните две години от своето съществуване, Картаген чиято пуническа история датира от 814 г. пр.н.е., т.е. от 66 години преди легендарното основаване на Древен Рим, се налага да изневери на вековната си привързаност към лукса, търговията и парите.

Външната войска на Картаген е разбита в Третата пуническа война при Неферис. Картаген е обкръжен от многократно превъзхождаща го армия и е без надежда за външна подкрепа. Попаднали в капана на своя картагенски тофет, картагенци построяват флот с гредите от жилищата си, като използват косите на жените за въжета. Този импровизиран флот, излиза на внезапна морска вилазка от замаскиран изход на вътрешното пристанище, но командващия го адмирал проявява нерешителност и отлага морския бой за следващия ден, с което губи ефекта от изненадата, а с това и последния отчаян опит за спасение на Картаген.[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Гладът е съюзник на римляните. След няколко несполучливи опита на Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански да премине през стените и да проникне в пристанищата, най-накрая това се случва. След този първи успех, битката продължава още 6 денонощия, като се отбранява улица по улица и къща по къща и човек по човек. Всички картагенци се превръщат на бойци, но силите са неравностойни.[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Различни са данните за избитите, както и за оцелелите. Около 50 000 от оцелелите във войната били продадени в робство. На седмия ден, Сципион с римляните достига до цитаделата на Бирса, където е пощаден живота на няколко хиляди оцелели.[източник? (Поискан преди 14 дни)]

Според други автори, тази съдба застига и Рим с края на Западната Римска империя през 476 г., когато знаците на върховната власт са изпратени от Одоакър на Зенон, но това е друго. [1][2]

След трагичния край на Пунически Картаген, античните автори твърдят, че римляните зариват и изорават мястото над града и сеят сол в почвата, унищожавайки я, ведно със спомена за Минотавъра и за картагенския тофет. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Polybius: Histories, Book XXXVIII, 7-8 and 20-22. English translation and comments by W. R. Patton. Loeb classical library, 1927, pp. 402-409 and 434-438.
  2. http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Polybius/38*.html
  3. To Be Taken with a Pinch of Salt: The Destruction of Carthage. // Classical Philology 81 (2). 1986.