Всеобща история

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тит Ливий се позовава на Полибий за легендата за основаване на Рим.
Възстановка на пунически Картаген с хълма Бирса на който се е намирал храмът на Ешмун - последното огнище на съпротивата.

„Всеобщата история“ на Полибий е първият фундаментален историографски труд, претендиращ за универсалност. Авторът, за разлика от Херодот и Тукидид, ко­ито опис­ват ис­то­ри­ята са­мо на един на­род (на елини­те или на перси­те: II 37,4-6), за­явя­ва, че ще на­пи­ше цяла­та ис­то­рия на поз­на­та­та част на све­та. Като причина за то­ва, Полибий отбелязва, че по „на­ше вре­ме”, всич­ки час­ти на све­та мо­гат да бъ­дат по­се­те­ни по мо­ре и су­ша, и ве­че не по­до­ба­ва за мес­та, ко­ито не поз­на­ва­ме, да при­бяг­ва­ме до сви­де­те­ли, по­ети и ми­тог­ра­фи, „как­то в по­ве­че­то слу­чаи са пос­тъп­ва­ли пи­са­те­ли­те пре­ди нас”, пред­ла­гай­ки „не­дос­то­вер­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за не­си­гур­ни фак­ти” (цитирайки ду­ми­те на Хераклит).

Полибий вкарва и едно футурологично прозрение за времето си, а именно че „историята за­поч­ва да се свър­з­ва ка­то в ед­но тя­ло … след Ани­ба­ло­ва­та вой­на” (I 3,4).[източник? (Поискан преди 8 дни)]

По­ли­бий на­пис­ва „Все­об­ща ис­то­рия” в 40 кни­ги. В пър­ва­та кни­га се разкрива пос­те­пен­но­то ук­реп­ва­не на рим­с­ка­та мощ до Пър­ва­та пу­ни­чес­ка вой­на и де­бар­ки­ра­не­то на рим­ля­ни­те в Си­ци­лия, но две тре­ти от тек­с­та са пос­ве­те­ни на въс­та­ни­ето на кар­та­ген­с­ки­те на­ем­ни­ци в Северна Аф­ри­ка. Вто­ра­та кни­га пред­с­тав­ля­ва три ос­нов­ни те­ми – Първата илирийска война, ко­ято оси­гу­ря­ва кон­т­ро­ла вър­ху Ад­ри­ати­чес­ко мо­ре, Го­ля­ма­та галска война в до­ли­на­та на ре­ка По и ис­то­ри­ята на Ахейс­ка­та ли­га до бит­ка­та при Се­ла­сия и ахео-ма­ке­дон­с­ка­та по­бе­да над спар­тан­с­кия цар Клеомен. Тре­та­та кни­га е посветена на историята на Анибал. В нея се опис­ват 17-те го­ди­ни на Вто­ра­та пу­ни­чес­ка вой­на. В чет­вър­та­та и в пе­та­та кни­га са опи­са­ни съ­би­ти­ята в Елада, Азия и Еги­пет меж­ду 219 и 216 г. пр.н.е. Шестата книга е посветена е анализ на рим­с­кия дър­жа­вен строй, а следващите от сед­ма до шес­т­на­де­се­та кни­га представляват описание на Анибаловия поход към и в Италия. Се­дем­на­де­се­та­та кни­га за­поч­ва с из­ло­же­ни­е на Вто­ра­та ма­ке­дон­с­ка война. Книгите от два­де­се­та до два­де­сет и вто­ра пресъздават ес­тес­т­ве­но­то раз­ви­тие на из­точ­на­та рим­с­ка кам­па­ния сре­щу етоли­те и Антиох III Велики, раз­бит в бит­ка­та при Маг­не­зия през 188 г. пр.н.е., с ко­ято по­бе­ди­те­ли­те-римляни развързват пред и за себе си "гордиевия възел". След­ва­щи­те пет кни­ги са пос­ве­те­ни на войни­те на Пер­гам­с­ко­то цар­с­т­во, на Родос и на ек­с­пе­ди­ци­ята на Антиох IV Епифан в Еги­пет. Третата македонска война сре­щу Персей е предадена в два­де­сет и сед­ма­та кни­га, но По­ли­бий над­х­вър­ля пър­во­на­чал­ния си за­ми­съл да за­вър­ши с бит­ка­та при Пид­на, като про­дъл­жа­ва с пред­с­та­вя­не­то на го­ле­ми­те во­ен­ни кам­па­нии, на ко­ито е бил по­ве­че пряк, от­кол­ко­то кос­вен сви­де­тел, за да прик­лю­чи в три­де­сет и де­ве­та­та кни­га с края на историята - раз­ру­ша­ва­не­то на Кар­та­ген от своя лю­би­мец Еми­ли­ан и с кра­ха на Коринт. Пос­лед­на­та, че­ти­ри­де­се­та­та кни­га, пред­с­тав­ля­ва ре­зю­ме на предходните.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Тру­дът на Полибий е класически, фундаментален и ог­ро­мен, а сред из­во­ри­те му фи­гу­ри­рат всич­ки из­вес­т­ни име­на на ели­нис­ти­чес­ка­та антична ис­то­ри­ог­ра­фия от Ефор до Тимей.[източник? (Поискан преди 8 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]