Всеобща история

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тит Ливий се позовава на Полибий за легендата за основаване на Рим.
Възстановка на пунически Картаген с хълма Бирса на който се е намирал храмът на Ешмун - последното огнище на съпротивата.

„Всеобщата история“ на Полибий е първият фундаментален историографски труд, претендиращ за универсалност. Авторът, за разлика от Херодот и Тукидид, ко­ито опис­ват ис­то­ри­ята са­мо на един на­род (на елини­те или на перси­те: II 37,4-6), за­явя­ва, че ще на­пи­ше цяла­та ис­то­рия на поз­на­та­та част на све­та. Като причина за то­ва, Полибий отбелязва, че по „на­ше вре­ме”, всич­ки час­ти на све­та мо­гат да бъ­дат по­се­те­ни по мо­ре и су­ша, и ве­че не по­до­ба­ва за мес­та, ко­ито не поз­на­ва­ме, да при­бяг­ва­ме до сви­де­те­ли, по­ети и ми­тог­ра­фи, „как­то в по­ве­че­то слу­чаи са пос­тъп­ва­ли пи­са­те­ли­те пре­ди нас”, пред­ла­гай­ки „не­дос­то­вер­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за не­си­гур­ни фак­ти” (цитирайки ду­ми­те на Хераклит).[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]