Поход на Ханибал през Алпите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханибал преминава през Алпите, фреска от Якоб Рипанда от 1510 г.
Страшните перипетии по време на похода - цветна гравюра на дърво от Хайнрих Лайтман

Походът на Ханибал през Алпите се осъществява през 218 г. пр.н.е. и е едно от най-големите постижения на Втората пуническа война, както и един от най-прочутите военни подвизи в древните и антични войни, а и във войните въобще в цялата военна история. [1]

Предистория[редактиране | edit source]

Първата пуническа война завършила с въстание на наемниците на Картаген, при което Картаген оцелял на косъм, като дори се наложило Древен Рим да го подкрепя, макар и вербално, в конфликта му с периферията. Картаген е спасен от Хамилкар Барка, който обкръжава наемниците в дефилето на Ла Аш (Топор) и избива всички, попаднали в обръча. На Картаген от Рим била наложена контрибуция в размер на 20 милиона таланта, платими за 20 години.

Предшестващи събития[редактиране | edit source]

От 240 г. пр.н.е. в продължение на 22 години на Рим се наложило да се бори на живот и смърт с галските племена от Цизалпийска Галия. След разгрома на наемниците, Хамилкар е изпратен в днешна Испания, където създава империя, управлявана от Картаген. Там в продължение на 20 години организира професионална и високо дисциплинирана армия, чието командване през 220 г. пр.н.е. е поето от Ханибал. Възпитан в дух на омраза на живот и смърт към Рим (установимо и от клетвата на Ханибал), през 219 г. пр.н.е. Ханибал денонсира прекалено неблагоприятния за Картаген мирен договор с Рим след края на Първата пуническа война. През същата година напада град Сагунт, който е под покровителството на Рим, след което преминава река Ебро, което е равносилно на casus belli и срещу него се изправя SPQR. От Ебро маршрутът минавал през Пиренеите, река Рона и накрая през Алпите-вратата към Цизалпийска Галия и Рим. Ханибал Барка се установил на западния бряг на Рона с армия от 100 хил. души наемници и 86 бойни слона. От другата страна на реката го очаквали враждебно настроените галски племена.

Пресичането на Рона било истинско изпитание за младия пълководец. За няколко дни били изсечени много дървета, от които картагенците направили салове за преплаването на реката. Вечерта преди деня на преминаването Ханибал наредил на Хано да пресече реката незабелязано с 10 000 хил. души нагоре по поречието и да мине в тил на очакващите отсреща гали. На другия ден Ханибал изпратил голяма част от армията си към отсрещния бряг и още с приближаването им галите стремглаво нападнали саловете и неговите войници, но за голяма изненада Хано се появил от гората и се оказал в техен гръб. Това предизвикало паника у келтите и те били лесно разбити от картагенците. Следващият проблем бил как да накарат слоновете да се качат на саловете, тъй като те упорито отказвали да го сторят. С малка хитрост, пуните сложили върху дървените плоскости чимове и цели храсти и така едрите животни помислили, че стъпват на твърда земя. При прехода някои изпаднали в паника, паднали в реката и се удавили, но въпреки всичко по-голямата част преминали на отсрещния бряг.

Стигнал подножието на Алпите, пред Ханибал стояла единствено тази естествена преграда, която трябвало да пресече посред зимата. Ханибал изпратил обратно Хано с 10 хил. души обратно в Иберия да брани тамошните територии северно от река Ебро, а с 15 хил. души неговият брат Хаздрубал трябвало да се установи южно от Ебро. Обратно в Нови Картаген на гарнизон били изпратени 4 хил. души. Накрая Ханибал събрал подчинените си офицери, като им разяснил плановете си и ги накарал да известят, че всеки който не се чувства готов за този преход може да напусне войската. Така Барка останал с армия от около 56 хиляди души, с които навлязъл в Алпите. Към онзи момент се смятало, че Алпите са практически непроходима планина, като същевременно тя била и дом на няколко племена, които се борили срещу всеки натрапник. По време на прехода си картагенската армия се сблъсквала непрекъснато с нападения от галите. Някои от тях Ханибал успял да привлече на своя страна, но в крайна сметка галските водачи се оказали предатели и въвлекли картагенците в засади от които армията им претърпяла значителни загуби.

Събитието и жертвите[редактиране | edit source]

Маршрутът на Ханибал от Испания до Италия [2]

Така за 14 дни на мъчителен преход през Алпите, в резултат от всички естествени пречки и трудности, 56-хилядната армия на Ханибал се стопила наполовина, преди да бъде пресрещната от римска армия при Требия и Тразименското езеро през 217 г. пр.н.е. по време на решителната между Рим и Картаген Втора пуническа война. През Алпите преминават и бойни слонове, от които оцеляват само два.

Има две версии за похода от антични автори - на Полибий и на Тит Ливий, които дават различни сведения за точния маршрут. Три са общо версиите за основния маршрут на Ханибаловата армия измежду историците и археолозите. [3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Lancel, Serge, Hannibal, p. 71
  2. E.L. Skip Knox. Hannibal Crosses the Alps. // Boise State University.
  3. HANNIBAL’S TREK ACROSS THE ALPS: GEOMORPHOLOGICAL ANALYSIS OF SITES OF GEOARCHAEOLOGICAL INTEREST. //

Вижте също[редактиране | edit source]