Ханон I Велики
| Ханон I Велики | |
| владетел на Картаген | |
| Управление | |
|---|---|
| Период | 340 – 337 пр.н.е. |
| Предшественик | Ханон III |
| Наследник | Гискон I |
| Семейство | |
| Деца | Гискон I |
Ханон IV по владетелската подредба, или Ханон I Велики, е картагенски първенец, произхождащ от богата пуническа фамилия, която застава начело на Картаген до самото отхвърляне на монархията през 307 г. пр.н.е. и установяването на картагенска република.
Ханон Велики е картагенски политик и военен лидер от средата на 4 век пр.н.е. Той не принадлежи към фамилията Магониди и заставайки начело на Картаген, основава нова управленска династия – тази на Ханидите. Негови наследници са Ханон II Велики и Ханон III Велики.[1][2]
В чужди източници е титулуван Cathaginiensium, което означана пръв сред равни. Неговият конкурент и съперник, картагенският втори суфет Суниатус, е наричан в източниците potentissimus Poenorum, или „най-мощният от картагенците“ – в 368 г. пр.н.е.[3][4] Няколко години по-късно вторият картагенски суфет е екзекутиран, след като е обвинен в държавна измяна (заради тайна кореспонденция със Сиракуза).[5][6] През 367 г. пр.н.е. Ханон Велики е начело на картагенски флот от 200 кораба и печели военноморска победа над флота на обединените сицилиански гърци. Тази победа спира плановете на Дионисий Младши от Сиракуза да превземе Лилебеум.[7] През следващите около двадесет години при управлението на Магон III, Ханон Велики е водеща фигура в Картаген, и може би е най-богатият картагенец въобще.[8] Ханон Велики раздава и разпределя храна за бедното население на картагенската хора, като разчита за подкрепа на местните роби и берберските вождове. Адирата го подозира в стремеж към установяването на тирания, заради което Ханон Велики е арестуван като предател и подложен на жестоки мъчения до смърт. Много от членовете на неговото семейство също са екзекутирани заради съпричастност към плановете му.
Ханон Велики уговаря и сключва мира със Сиракуза през 340 г. пр.н.е., с който се слага на продължилата близо 70 години без особен успех за Картаген – втора сицилианска война.
Наследен е от сина си Гискон I, който предходно като рабимаханат е начело на седемдесет картагенски кораба, обслужвани от гръцки наемници при картагенската морска победа срещу сиракузкия флот, и които са изпратени в подкрепа на обсадения от сиракузците Лилебеум.[9] Членовете на неговата фамилия, известни като Ханиди, упражняват голямо влияние през следващите столетия върху управлението на пунически Картаген.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Picard, Life and Death of Carthage (1968) at 198.
- ↑ Cf., Warmington, Carthage (1964) at 119.
- ↑ Picard, Life and Death of Carthage (1968) at 131 – 132.
- ↑ Serge Lancel, Carthage. A history (1992; Blackwell 1995) at 115.
- ↑ Picard, Life and Death of Carthage (1968) at 132, 133.
- ↑ Warmington, Carthage (1964) at 117.
- ↑ Warmington, Carthage (1964) at 115 – 116.
- ↑ Warmington, Carthage (1960, 1964) at 119 – 120.
- ↑ Warmington, Carthage (1964) at 120, 123.
| Ханон III | → | Молк на Картаген (340 пр.н.е. – 337 пр.н.е.) | → | Гискон I |