337 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

337 (триста тридесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През зимата или пролетта представители на всички гръцки градове и държави са свикани в Коринт на събрание. Единственото изключение е град Спарта, който отказва да се отзове. На събранието е приет общ мир между всички страни като негов гарант става цар Филип II Македонски. Създава се общ орган (синедрион) с представители на всички участващи, който да следи за налагането и спазването на мира. Държавите членки взимат участие на пропорционален принцип като всяка получава брой на представители и гласове съобразно военната си тежест. Държавите се задължават да не приемат вражески действия, чрез война или подривна дейност, една срещу друга. Синодът е натоварен да арбитрира спорове и нарушения на мира, да избере общ военен командир и да събира войски, които да служат под неговото командване.^[1]
На втора среща между делегатите през пролетта или лятото официално е институционализиран синедриона на т.нар. Коринтски съюз и за негов хегемон е избран Филип II. Освен това е взето решение да се обяви война на Персийската империя като възмездие за разграбването и разрушаването на гръцките светилища от персийците 150 години по-рано.^[1]
Началото на кампанията срещу Персия е насрочено за пролетта на следващата година, а междувременно през лятото на тази вниманието на Филип е концентрирано върху Илирия, където той с военна демонстрация се опитва да откаже местните племена от опити за бунтове.^[2]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

Консули са Гай Сулпиций Лонг и Публий Елий Пет.
Започва военна кампания срещу сидицините, аврунки и волските.^[3]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Тимолеон, коринтянин от аристократична фамилия, пълководец и държавник (роден ок. 411 г. пр.н.е.)
Ариобарзан II, персиец, управлявал от 363 пр.н.е. до 337 пр.н.е. град Киос в Мизия, на източния бряг на Мраморно море
Дионисий Младши, тиран на град Сиракуза (роден ок. 397 г. пр.н.е.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 764
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 785
↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660

[CambridgeHellenistic-1] а ^б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 764

[CambridgeHellenistic3-2] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 785

[CambridgeHellenisticRome-3] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660

[1]

[2]

[3]