Стацилия Месалина
| Римски имперски династии | |||
| Юлиево-Клавдиева династия | |||
 Стацилия Месалина, трета съпруга на Нерон |
|||
| Хронология | |||
| Октавиан | 27 пр.н.е. – 14 от н.е. | ||
| Тиберий | 14 от н.е. – 37 от н.е. | ||
| Калигула | 37 от н.е. – 41 от н.е. | ||
| Клавдий | 41 от н.е. – 55 от н.е. | ||
| Нерон | 55 от н.е. – 68 от н.е. | ||
| Семейства | |||
| Юлии Клавдии Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия Категория:Юлиево-Клавдиева династия |
|||
| Последователност | |||
| Предходна Римска република |
Следва Година на Четиримата императори |
||
Стацилия Месалина (на латински: Statilia Messalina), често използвано е и Статилия Месалина, (ок. 35 — не по-рано от 75 г.) е третата жена на Нерон, негова съпруга в периода 66 - 68 г.
Родена е в семейството на консула от 44 г. баща ѝ Тит Стацилий Тавър и вероятно на Статилия Месалина, дъщеря на Тит Статилий Тавър (консул 11 г.). Неин прадядо e Тит Статилий Тавър (консул 37 и 26 пр.н.е.) [1]. Когноменът Месалина получила в чест на баба си Валерия Месалина (да не се бърка със съпругата на Клавдий), дъщеря на Марк Валерий Месала Корвин (консул 31 пр.н.е.) и Калпурния, дъщеря на Марк Калпурний Бибул (консул 59 пр.н.е.).
Имала 5 брака. Първите ѝ трима съпрузи не са известни [2]. За четвърти път се омъжва около 63 г., за Марк Юлий Вестин Атик, консул от 65 г., въпреки че от началото на 60-те години е била любовница на Нерон. През 65 г. императорът се разпорежда Атик да бъде арестуван и той се самоубива. Скоро след това, тя се сдобива със син от Атик, който умира през 88 г.[3]. През първите месеци на 66 г. се омъжва за Нерон. [4] Същата година той ѝ дава титлата Августа. Още жива тя получава божествено почитание. Съпровожда Нерон го в похода му до Гърция. [1]. Според други изследователи тя не го придружава в Гърция. [5]
След смъртта на Нерон, за нея се кани да се ожени Отон[6], но бракът така и не се състои заради смъртта му на 16 април 69. Тя получава прощално писмо от Отон. [7]
Въпреки своите връзки с предишни императори, при Флавиите Статилия съхранява блестящото си положение в обществото, благодарение на своя ум, красота и богатство, [2].
Източници [редактиране]
- ↑ а б Светоний, "Животът на 12-те цезари", Нерон, 35
- ↑ а б Ювенал, "Сатири" VI, 434
- ↑ Тацит, "Анали", XV, 68 — 69
- ↑ Тацит, Annalen 15, 68, 3; Светоний, Nero 35, 1.
- ↑ Jürgen Malitz: Nero, C. H. Beck, München 1999, S. 93; anders Nagl: Statilius 45). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band III A,2, Stuttgart 1929, Sp. 2209.
- ↑ Светоний, "Животът на 12-те цезари", "Отон", 10
- ↑ Светоний, Otho 10, 2.
