Стацилия Месалина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Messalina Capitoline Museum.jpg
Стацилия Месалина, трета съпруга на Нерон
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Стацилия Месалина (на латински: Statilia Messalina), често използвано е и Статилия Месалина, (ок. 35 — не по-рано от 75 г.) е третата жена на Нерон, негова съпруга в периода 66 - 68 г.

Родена е в семейството на консула от 44 г. баща ѝ Тит Стацилий Тавър и вероятно на Статилия Месалина, дъщеря на Тит Статилий Тавър (консул 11 г.). Неин прадядо e Тит Статилий Тавър (консул 37 и 26 пр.н.е.) [1]. Когноменът Месалина получила в чест на баба си Валерия Месалина (да не се бърка със съпругата на Клавдий), дъщеря на Марк Валерий Месала Корвин (консул 31 пр.н.е.) и Калпурния, дъщеря на Марк Калпурний Бибул (консул 59 пр.н.е.).

Имала 5 брака. Първите ѝ трима съпрузи не са известни [2]. За четвърти път се омъжва около 63 г., за Марк Юлий Вестин Атик, консул от 65 г., въпреки че от началото на 60-те години е била любовница на Нерон. През 65 г. императорът се разпорежда Атик да бъде арестуван и той се самоубива. Скоро след това, тя се сдобива със син от Атик, който умира през 88 г.[3]. През първите месеци на 66 г. се омъжва за Нерон. [4] Същата година той ѝ дава титлата Августа. Още жива тя получава божествено почитание. Съпровожда Нерон го в похода му до Гърция. [1]. Според други изследователи тя не го придружава в Гърция. [5]

След смъртта на Нерон, за нея се кани да се ожени Отон[6], но бракът така и не се състои заради смъртта му на 16 април 69. Тя получава прощално писмо от Отон. [7]

Въпреки своите връзки с предишни императори, при Флавиите Статилия съхранява блестящото си положение в обществото, благодарение на своя ум, красота и богатство, [2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Светоний, "Животът на 12-те цезари", Нерон, 35
  2. а б Ювенал, "Сатири" VI, 434
  3. Тацит, "Анали", XV, 68 — 69
  4. Тацит, Annalen 15, 68, 3; Светоний, Nero 35, 1.
  5. Jürgen Malitz: Nero, C. H. Beck, München 1999, S. 93; anders Nagl: Statilius 45). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band III A,2, Stuttgart 1929, Sp. 2209.
  6. Светоний, "Животът на 12-те цезари", "Отон", 10
  7. Светоний, Otho 10, 2.