Батавско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Заговорът на Юлий Цивилис", картина на Рембранд (1661).

Батавското възстание е организирано от германското племе на батавите под предводителството на Юлий Цивилис срещу Римската империя в периода 69-70 г. от н.е.

Когато при император Вителий сред батавите се организирал набор за армията и при това стават много злоупотреби, към въстание ги надига някой си Юлий Цивилис — човек, по думите на Тацит, от царски род, който по-рано бил обвинен в заговор и заедно с Юлий Павел е изпратен окован при Нерон.

Първоначално Цивилис (освободен от Галба) обявява че въстава само срещу Вителий, а не срещу римското владичество като цяло. Не е изключено да е действал заедно с поддръжници на Веспасиан, които искат свалянето на Вителий. Скоро той привлича на своя страна и кананефатите, обитващи територията между тази на батавите и Северно море, и фризите.

Цивилис напада римския флот, стоящ в Рейн. Матросите от неговото племе преминават на негова страна и римляните са победени. Така целия флот от 24 кораба попада в неговите ръце. Скоро към въстанието се присъединяват и германските племена от десния бряг на Рейн. Римляните започват да търпят поражения.

Когато батавите и техните съюзници обсаждат Ветера (Castra Vetera), Цивилис иска от укриващите се там 2 легиона да подкрепят Веспасиан. Скоро идва известие, че и германските легиони са провъзгласили Веспасиан за император. Тогава Цивилис обявява, че това е и неговата истинска цел - освобождение на германските племена от римско владичество.