Юлий Сабин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Юлий Сабин (Julius Sabinus; вероятно Gaius Iulius Sabinus; † вероятно 79 г. в Рим) e римски Антиимператор в Галия по времето на император Веспасиан през 70 г.. Той произлиза от благороден лингонски род и се представя като (illegitimer) пра-правнук на Цезар.

През 69 г. Юлий Сабин, след смъртта на император Нерон, вдига германските племена от лявата страна на Рейн срещу Рим. Целта му е да създаде независима от Рим империя. В бунта постепенно се включват все повече племена, също и в Галия, между другото племето на треверите на Юлий Класик и легионите на Юлий Сабин. Въстаналите имат първият си успех през януари 70 г., когато побеждават два римски легиона. Юлий Сабин се провъзглася за император и обявява Augusta Treverorum (Трир) за своя резиденция. Веспасиан с генерал Квинт Петилий Цериал успява да контролира отново загубените области.

През 79 г. Юлий Сабин е намерен с жена му Емпона (при Тацит: Epponina) и закаран в Рим, където е убит.