Купол на Скалата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Куполът на Скалата (на иврит: כיפת הסלע на арабски: مسجد قبة الصخرة) е светилище (не джамия), разположено на Храмовия хълм в стария град на Йерусалим, близо до джамията „Ал-Акса“.

Постройката е обновявана много пъти след нейното завършване през 691 г. Мястото е свещено, защото в него се съхранява скалата, известна като Основополагащия камък.

Куполът на Скалата е сред най-старите и най-красивите паметници от началото на ислямската архитектура, с пропорционални архитектурни форми и интериор от богато украсени шарени мозайки.

Построен е при умаядския халиф Абд ал-Малик (на мястото на разрушения Йерусалимски храм от римляните през 687-691 г.) от 2 инженери - Раджа бен Хайва от Бисан и Язид бин Салам от Йерусалим, определени от Абд ал-Малик. Вътре под купола е крайъгълният камък на Йерусалимския храм, от който според легендата пророкът Мохамед се е възнесъл на небето. Именно оттук и монументът получава името си.

Често Куполът на Скалата се бърка с джамията „Ал-Акса“. Куполът на Скалата се използва като „джамия на жените“, защото е замислена като молитвен дом, но на практика е архитектурен паметник, означаващ сътворението на света в Ориента, а оттук - и в света (виж плодороден полумесец).

Папа Бенедикт XVI става първия папа, посетил Купола на Скалата.

На мястото на Купола се е намирала Светая Светих.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]