Ески Имарет джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ески Имарет джамия
Eski Imaret Camii
41.0217° с. ш. 28.955° и. д.
Ески Имарет джамия
Местоположение в Истанбул
Вид на храмаджамия
Страна Турция
Населено мястоИстанбул
Религияислям
Архитектурен стилвизантийска архитектура
ИзгражданеXI век
Ески Имарет джамия в Общомедия

Ески Имарет джамия (на турски: Eski Imaret Camii) е обект с високо архитектурно значение в Истанбул. Сградата първоначално е построена през 11 век като православна църква по времето на Византия. По-късно е преустроена в джамия от османските завоеватели. Византийската църква е била посветена на „Христос Всевиждащия“ (на гръцки: Eκκλησία του Χριστού Παντεπόπτη)[1]. Сградата е единствената запазена византийска постройка от 11 век в днешен Истанбул и е идеален образец за тогавашната византийска архитектура. Въпреки това обаче сградата е сред най-слабо изследваните в турския мегаполис.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е разположена в истанбулския район Фатих, в квартала Зейрек – един от бедните райони на града. Намира се на по-малко от километър северозападно то Зейрек джамия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена не по-късно от 1087 година от Анна Даласина, майката на император Алексий I Комнин на върха на четвъртия константинополски хълм като женски манастир, посветен на Христос Всевиждащия, където тя прекарва последните дни от живота си, следвайки обичая в императорския двор.[2]

На 12 април 1204, по време на Обсадата на Константинопол, император Алексий V Мурзуфул разполага своята главна квартира близо до манастира. От тази си позиция той е могъл да види как венецианския флот, под командването на Енрико Дандоло, се разгръща между манастира Св. Теодосий и църквата Света Богородица Влахернска преди да атакуват града.[3] След успешно проведената атака на латинците, византийският император бързо изоставя своята царствената пурпурна шатра, като по този начин дава възможност на Балдуин Фландърски да прекара своята първа победоносна нощ в нея.[3] Манстирският комплекс е разграбен от латинците, след което е предаден на монасите от Бенедиктинския орден. Така по време на окупацията на Константинопол от латинците (1204 – 1261) сградата е католическа църква.

Веднага след падането на Константинопол през 1453 църквата е преустроена в джамия, като манастирските сгради са използвани като завие,[4] медресе и имарет на близката Фатих джамия, която по това време се е строяла[5], поради това мюсюлманският храм е бил наречен „Имарет джамия“

Комплексът от сгради около джамията е изгарял няколко пъти от разразили се пожари, като последните останки от някогашния манастир напълно са заличени преди около век.[6] До 1970 сградата е използвана като медресе, което я прави почти недостъпна за архитектурни прочувания. След 1970 година джамията е затворена като е в реставрационни работи под ръководството на турския архитект Фикрет Чухадароглу. Въпреки това сградата е в доста лошо състояние.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Van Millingen, p. 214. „The dedication could origin from the vantage point overlooking the Golden Horn where the church was built.“
  2. Mathews, p. 59.
  3. а б Van Millingen, p. 214.
  4. Завието е сграда, използвана за срещи и събирания на суфии или дервиши.
  5. Müller-Wiener, Sub Voce.
  6. Mathews, p. 79.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gülersoy, Çelik. A guide to Istanbul. Istanbul, Istanbul Kitaplığı, 1976. OCLC 3849706.
  • Müller-Wiener, Wolfgang. Bildlexikon Zur Topographie Istanbuls: Byzantion, Konstantinupolis, Istanbul Bis Zum Beginn D. 17 Jh. Tübingen, Wasmuth, 1977. ISBN 9783803010223.
  • Krautheimer, Richard. Architettura paleocristiana e bizantina. Turin, Einaudi, 1986. ISBN 88-06-59261-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]