Ески Имарет джамия
| Ески Имарет джамия Eski Imaret Camii | |
 | |
  Ески Имарет джамия Местоположение в Истанбул | |
| Вид на храма | джамия |
|---|---|
| Страна |  Турция |
| Населено място | Истанбул |
| Религия | ислям |
| Архитектурен стил | византийска архитектура |
| Изграждане | XI век |
| Ески Имарет джамия в Общомедия | |
Ески Имарет джамия (на турски: Eski Imaret Camii) е обект с високо архитектурно значение в Истанбул. Сградата първоначално е построена през 11 век като православна църква по времето на Византия. По-късно е преустроена в джамия от османските завоеватели. Византийската църква е била посветена на „Христос Всевиждащия“ (на гръцки: Eκκλησία του Χριστού Παντεπόπτη)[1]. Сградата е единствената запазена византийска постройка от 11 век в днешен Истанбул и е идеален образец за тогавашната византийска архитектура. Въпреки това обаче сградата е сред най-слабо изследваните в турския мегаполис.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е разположена в истанбулския район Фатих, в квартала Зейрек – един от бедните райони на града. Намира се на по-малко от километър северозападно то Зейрек джамия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена не по-късно от 1087 година от Анна Даласина, майката на император Алексий I Комнин на върха на четвъртия константинополски хълм като женски манастир, посветен на Христос Всевиждащия, където тя прекарва последните дни от живота си, следвайки обичая в императорския двор.[2]
На 12 април 1204, по време на Обсадата на Константинопол, император Алексий V Мурзуфул разполага своята главна квартира близо до манастира. От тази си позиция той е могъл да види как венецианския флот, под командването на Енрико Дандоло, се разгръща между манастира Св. Теодосий и църквата Света Богородица Влахернска преди да атакуват града.[3] След успешно проведената атака на латинците, византийският император бързо изоставя своята царствената пурпурна шатра, като по този начин дава възможност на Балдуин Фландърски да прекара своята първа победоносна нощ в нея.[3] Манстирският комплекс е разграбен от латинците, след което е предаден на монасите от Бенедиктинския орден. Така по време на окупацията на Константинопол от латинците (1204 – 1261) сградата е католическа църква.
Веднага след падането на Константинопол през 1453 църквата е преустроена в джамия, като манастирските сгради са използвани като завие,[4] медресе и имарет на близката Фатих джамия, която по това време се е строяла[5], поради това мюсюлманският храм е бил наречен „Имарет джамия“
Комплексът от сгради около джамията е изгарял няколко пъти от разразили се пожари, като последните останки от някогашния манастир напълно са заличени преди около век.[6] До 1970 сградата е използвана като медресе, което я прави почти недостъпна за архитектурни прочувания. След 1970 година джамията е затворена като е в реставрационни работи под ръководството на турския архитект Фикрет Чухадароглу. Въпреки това сградата е в доста лошо състояние.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Van Millingen, Alexander. Byzantine Churches of Constantinople. London, MacMillan & Co, 1912.
- Mathews, Thomas F. The Byzantine Churches of Istanbul: A Photographic Survey. University Park, Pennsylvania State University Press, 1976. ISBN 0-271-01210-2.
- Gülersoy, Çelik. A guide to Istanbul. Istanbul, Istanbul Kitaplığı, 1976. OCLC 3849706.
- Müller-Wiener, Wolfgang. Bildlexikon Zur Topographie Istanbuls: Byzantion, Konstantinupolis, Istanbul Bis Zum Beginn D. 17 Jh. Tübingen, Wasmuth, 1977. ISBN 9783803010223.
- Krautheimer, Richard. Architettura paleocristiana e bizantina. Turin, Einaudi, 1986. ISBN 88-06-59261-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Archnet Архив на оригинала от 2006-05-25 в Wayback Machine.
