Таксим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Таксим
— квартал —
TaksimSquareIstanbul.jpg
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Част от Истанбул
Таксим в Общомедия

„Таксим“ (на турски: Taksim Meydanı) е известен площад на Истанбул, както и едноименни квартал, парк и стадион.

Намират се в градския район Бейоглу, в европейската част на града, заключен между заливите Златен рог и Босфор.

„Таксим“ е сред значителните търговски и туристически квартали на града, известен с ресторантите, хотелите и магазините си. Считан е за сърцето на съвременния Истанбул. На него се намира прочутият Паметник на Републиката (на турски: Cumhuriyet Anıtı - Джумхурйет Анътъ), построен през 1928 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името „таксим“ идва от арабски език и означава „разпределяне“. На това място е била крайната точка на построения през 1731 г. водопровод, идващ от север и дълъг 23 км. По заповед на султан Махмуд I през 1732 г. там е построено разпределително съоръжение (taxim), което отвеждало водата към разни градски райони: Казимпаша, Галата, Бейоглу, Финдикли, Бешикташ.

Този разпределител е бил разширяван до началото на 19 век. Както повечето водоснабдителни системи до 19 век, и тази е снабдявала с вода предимно обществените чешми, от които населението е черпило вода. Изключение правели само разположените до площад „Таксим“ дворци. Пряко включен към водопровода например е бил дворецът Йелдъз, който около 1900 г. е консумирал близо една трета от водата на целия водопровод. С изграждането на модерни водоснабдителни съоръжения след 1880 г. разпределителят на пл. „Таксим“ губи значението си. Около 1950 г. окончателно се преустановява използването му.

Днес за него напомня плосък резервоар в западната част на площада, а в южния му край се вижда осмоъгълна сграда. Това именно е старият разпределител (taxim).

Транспортен възел[редактиране | редактиране на кода]

От площада започват много улици: например алеята „Тарлабаши“, водеща към Фатих; „Улицата на Републиката“, водеща към северния градски район Шишли; улица „Иньоню“ в посока Бешикташ и „Улицата на Независимостта“ към пл. „Тюнел“.

От септември 2000 г. площадът е крайна станция на истанбулското метро, от където може да се отиде до разположения на север банков квартал Левент. Освен това от юни 2006 г. там се намира станция на подземната въжена линия „Кабаташ - Таксим“, която свързва трамваите, движещи се по брега на Босфора, и фериботите, плаващи по него.

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

В западната част на площада през 1928 г. е издигнат Паметникът на Републиката, който трябва да напомня за основаването на републиката през 1923 г.

На север площад „Таксим“ граничи с парка „Таксим“. Върху територията на парка и съседния терен с името „Талимхане“ в миналото е имало артилерийска казарма. Върху терена източно от „Улицата на Републиката“ е бил построен стадион „Таксим“, който е съборен през 1940 г., за да се изгради на негово място днешният парк. До 2002 г. се водят спорове относно евентуално построяване на джамия в парка. Местността „Талимхане“ е застроена след Втората световна война с бизнессгради и хотели. Южно от площада се извисява 26-етажният хотел „Мармара“, завършен през 1969 г.

В източния край на площад „Таксим“ се намира Културният център „Ататюрк“. В многофункционалния център с няколко сцени се провеждат също оперни и балетни спектакли. Преди това на мястото на центъра е имало друга сграда, унищожена от пожар през 1970 г.

На площад „Таксим“ се провеждат митинги, събирания и други обществени мероприятия. Пред Паметника на Републиката на национални празници се полагат цветя.

На площада се продават и рядко срещаните „мокри сандвичи“, наричани така, защото не се пекат на пара.

До площад „Таксим“ се намира известният булевардИстиклял“, на който се намира покрит пазар. По булеварда се движат още стари трамваи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Динкал, Ноял. „Истанбул и водата“
  • Крайзер, Клаус. „Добре дошъл в 21 век – Истанбул отдавна е европейска метрополия“