Таксим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гледка от „Таксим“

„Таксим“ (на турски: Taksim Meydanı) е квартал на Истанбул в градския район Бейоглу, в европейската част на града, заключен между залива Златния рог и Босфора. Името си квартала дължи на прочутия площад „Таксим“. Таксим е един от значителните търговски и туристически квартали на града, известен с ресторантите, хотелите и магазините си. Считан е за сърцето на съвременния Истанбул и в него се намира прочутият паметник на републиката (на турски: Cumhuriyet Anıtı, Джумхурйет Анътъ), построен през 1928 г.

История на името[редактиране | edit source]

Името „таксим“ идва от арабски и означава „разпределяне“. На това място е била крайната точка на построения през 1731 г. водопровод, идващ от север и дълъг 23 км. По заповед на султан Махмуд І през 1732 г. тук е построено разпределително съоръжение (taxim), което отвеждало водата към различни градски райони: Казимпаша, Галата, Бейоглу, Финдикли, Бешикташ.

Този разпределител е бил разширяван до началото на 19 век. Както повечето водоснабдителни системи до 19 век и тази е снабдявала с вода предимно обществените чешми, от които населението е черпило вода. Изключение правели само разположените до площад „Таксим“ палати. Директно включен към водопровода, например, е бил палатът Йелдъз, който около 1900 г. е консумирал близо една трета от водата на целия водопровод. С изграждането на модерни водоснабдителни съоръжения след 1880 г. разпределителят на пл. „Таксим“ губи значението си. Около 1950 г. окончателно се преустановява използването му. Днес за него напомня един плосък резервоар в западната част на площада, а в южния му край се вижда една осмоъгълна сграда. Това именно е старият разпределител (taxim).

Транспортен възел[редактиране | edit source]

От тук започват много улици: например алеята „Тарлабаши“, водеща към Фатих; „Улицата на Републиката“, водеща към северния градски район Шишли; улица „Иньоню“ в посока Бешикташ и „Улицата на Независимостта“ към пл. „Тюнел“.

От септември 2000 г. площадът е крайна спирка на истанбулското метро, от където може да се отиде до разположения на север квартал на банките Левент. Освен това от юни 2006 г. тук се намира станция на подземната въжена линия „Кабаташ — Таксим“, която свързва трамваите, движещи се по брега на Босфора и фериботите, плаващи по него.

Монументи, паркове и сгради[редактиране | edit source]

В западната част на площада през 1928 г. е издигнат „Паметникът на Републиката“, който трябва да напомня за основаването на републиката през 1923 г.

На север площад „Таксим“ граничи с парка „Таксим“. Върху територията на парка и съседния терен с името „Талимхане“ в миналото е имало артилерийска казарма. Върху терена източно от „Улицата на Републиката“ е бил построен стадион „Таксим“, който е съборен през 1940 г., за да се изгради на негово място днешният парк. До 2002 г. се водят спорове относно евентуалното построяване на джамия в парка. Местността „Талимхане“ е застроена след Втората световна война с бизнессгради и хотели. Южно от площада се извисява 26-етажният хотел "Мармара", завършен през 1969 г.

В източния край на площад „Таксим“ се намира Културният център "Ататюрк". В многофункционалния център с няколко сцени се провеждат също оперни и балетни спектакли. Преди това на мястото на центъра е имало друга сграда, унищожена през 1970 г. от пожар.

На площад „Таксим“ се провеждат митинги, събирания и други обществени мероприятия. Пред „Паметника на Републиката“ на национални празници се полагат цветя.

На площада се продават и рядко срещаните „мокри сандвичи“. Наричат се така, защото не се пекат по обикновения начин, а на пара.

До площад „Таксим“ се намира известният булевард Истиклял, на който се намира закрит пазар. По булеварда се движат още стари трамваи.

Източници[редактиране | edit source]

  • Динкал, Ноял. „Истанбул и водата“
  • Крайзер, Клаус. „Добре дошъл в 21 век — Истанбул отдавна е европейска метрополия“