Каракурджали
| Каракурджали Κρωβύλη | |
| — село — | |
  Каракурджали  Каракурджали  Каракурджали | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 98 m |
| Население | 234/293 души (2001) |
Каракурджали (на гръцки: Κρωβύλη, Кровили) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от община Марония - Сапес ( Марония-Шапчи ). Според преброяването от 2001 година Старо Каракурджали (Палеа Кровили) има 239, а Каракурджали (Кровили) – 234 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 25 километра югоизточно от Гюмюрджина (Комотини) и на 8 километра южно от Чадърли (Стрими).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Каракурджали е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Каракурджали (Karacourdjali) има 50 домакинства и 210 жители българи.[1]
През 90-те години на 19-ти век Каракурджали е единственото българско гюмюрджинско село, което остава вярно на Цариградската патриаршия. Въпреки натиска от околните български села, селото с малки изключения остава гъркоманско почти до Хуриета, тъй като има материални връзки с гръцки първенци в Гюмюрджина. Все пак в селото има дейци на ВМОРО, сред които и свещеник Никола.[2]
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Никола | свещеник |
| 2. Петко Попов | син на поп Никола |
| 3. Петко Янчев | |
| 4. Митрю Панастев | |
| 5. Петко Чорбаджията Кокудев | |
| 6. Георги Кокудев | |
| 7. Тодор Налбантина | |
| 8. Георги Дишлиев | |
| 9. Васил Коджаазлиев | |
| 10. Стою Коджаазлиев | |
| 11. Димо Кадията | |
| 12. Митрю Кукурешев[3] | |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 160 български екзархийски семейства смесени с 35 семейства турци.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Каракурджали са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Каракурджали
Димитър Ангелов Кундев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[6]- Димитър Иванов Недев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 187, 197.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 394.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 488.
