Поликраище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поликраище
България
Red pog.png
Поликраище
Област Велико Търново
Red pog.png
Поликраище
Общи данни
Население 1 906 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 32,739 km²
Надм. височина 89,06 m
Пощ. код 5138
Тел. код 06176
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 57217
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Горна Оряховица
Добромир Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Поликраище
Марин Тодоранов
(Атака)

Поликраище е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в китна котловина на 3 km от южния бряг на река Росица, на 14 km от град Велико Търново и на 7 km от град Горна Оряховица. Населението е само българско. Няма природни забележителности. Имаше летище преди преди общината да го продаде. През селото преминава важна пътна артерия – магистралата Русе-Велико Търново. Разположено е в края на полите на Средна Стара планина, откъдето е получило и името си. През землището на селището тече река Росица.

Поликраище е едно от големите села в община Горна Оряховица. Населението му е с богати и утвърдени традиции в областта на градинарството, културата и спорта. Миграционните процеси са го засегнали частично и в момента в него живеят 2156 жители (към 01/01/2007 - НСИ)

История[редактиране | edit source]

Село Поликраище е едно от най-старите селища в района. Споменато е в турски документи от 15 век с името Буликраище с 52 домакинства 2 вдовици и приход 4544 акчета (Извори 13: 203). През 1618 г. е записано Поликраище (Стойков: 466), Поликраше според Недков 2:195, хане (домакинства) 62.

Топонимията му е старинна – с имена от изчезнали лексеми и по старинни модели. МИ Лунгади пази следи от носов изговор на старобългарското „Ѫ”, което показва наличието на език-посредник, вероятно народолатински. За същото говори и неметатизираната форма Балтея/Балтей/Балтейка и МИ Чеврица за гориста местност между Стрелец и Сашево, където поликраищенци имали гори. Тези имена ни дават възможност да свържем началото на това селище още със заселването на славяните по тези земи.

Имената на –ий и членуваните със старомизийския –О член доказват наличието на компактна маса старо местно население (от времето на Римската империя, което не е учудващо при наличието на Никополис Ад Иструм на 4 km северно от селото). Това е единственото от селищата в Горнооряховско, Стражишко, Лясковско и Златаришко, в което и днес можеш да чуеш мизийския –О член в жива употреба, макар и при по-възрастното население. Същото се отнася и за прилагателните на –ий.

От времето на траките има открита могилна гробница, както и различни археологически находки в землището на селото, което предполага тракийска обитаемост на землището. По-голяма урбанистична активност в землището на селото се наблюдава след влизането им в пределите на Римската империя. Наличието на Никополис ад Иструм на границата на землището на Поликраище (4 km северно от селото) първоначално обуславя образуването на селскостопански поселения и вили, доста останки от които са открити в различни местности на север, изток и запад от сегашното село (Кирачина бара, Керемидския път и др.) Има голямо наличие на могили около Никополис, като най-близките до града са 51 на брой, като около поне 1/3 са в землището на Поликраище.

Никополис ад Иструм със своето разположение се обуславя като един голям кръстопът на първостепенни и второстепенни пътища, от които няколко минават през землището на селото: Мелта (Ловеч) - Никополис ад Иструм – Марцианопол (Девня) – Одесос (Варна). От Никополис пътят продължава на изток към землището на с. Крушето; Нове (Свищов) – Никополис ад Иструм – Ряховец (Г. Оряховица) – Туида (Сливен) – Кабиле (край Ямбол). Този път пресичал на юг река Росица, минавал западно покрай селото, излизал в района на днешната гара и от петролната база поемал западно покрай Първомайци през река Янтра за Ряховец. Още един римски второстепенен път минавал по маршрута: От Никополис ад Иструм слизал на юг през територията на днешното летище излизал на източния край на селскостопанския двор, минавал през днешните краварници, като се насочвал или към Долна Оряховица, или към източната част на село Първомайци. За охраната на пътя за Кабиле, в района на петролна база и гарата, през античността била изградена охранителна крепост, която се използвала и през средновековието, като влизала в укрепителния възел на крепостта Ряховец. През античността не се знае как се е казвала крепостта, но през средновековието е носела името на селото, понеже името Поликраище не се е променяло от времето на славянското нашествие. Камъните от крепостта са използвани за строежа на подлеза при ЖП гарата и в момента всички следи от нея са заличени при строежа през 60-те години на миналия век на петролна база.

Може да се предположи, че сегашното село по времето на славяните вече е съществувало на пет извора, два от които в момента се изливат през една чешма с три чучура, наречена Монювска. Наличието на крепост в близост обуславя запазването му и по време на Първото и Второто българско царство, като вече населението е смес от месните обитатели от римско време, славяни и българи. Носят се легенди, че през средновековието тук са се строили обсадните машини на българските царе.

При турското нашествие селото и крепостта са се съпротивлявали, защото една част от населението е била избита, друга откарана в робство, а трета избягала в Балкана. След това има повторно заселване на опразненото село, като вероятно освен говедарите и овчарите, слезли от планините, се е завърнала и част от избягалото местно население, защото няма как планинците да са донесли местния мизийски диалект. По време на турското робство селото е споменато в турски документи от 15 век с името Буликраище с 52 домакинства 2 вдовици и приход 4544 акчета (Извори 13: 203). Остава с чисто българско население, защото е било феодално владение (Тимар) на Мехмед, син на Юмер, като такова може би е давало бойци, участващи във военните походи на феодала.

През 1751 г. се строи черква в селото, като няма източници за по-раншна такава, което не значи че не е имало в едно богато средновековно село с крепост в единия край. Тя е била вкопана в земята. След Освобождението е била разрушена и на нейното място била построена нова.

До 1910 г. в двора на черквата е имало килийно училище, което не можело да поеме всички ученици. След 1911 г. вече е съществувала сградата на сегашното централно училище с 10 стаи, като е открита прогимназия. В периода 1911-1923 г. учителският колектив наброявал 20 души а учениците - 500. През 1884 г. е създадено и читалището от местните учители. Една голяма част от българските изселници в Унгария е родом от с. Поликраище. Така наречените гастарбайтери се заселват в покрайнините на Будапеща, където се занимават със земеделие. Задграничното градинарство води началото си още от годините на османското владичество, и продължава и днес. Градинари от Поликраище се трудят в страни от Централна Европа, като най-сериозно е присъствието им в Будапеща, Виена, Братислава, Михаловце (Словакия) и др.

Религии[редактиране | edit source]

Изключително източно православие.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Часовниковата кула в центъра на селото.
  • Паметници на загиналите през войните и на загиналите партизани.
  • Основен православен храм „Св. Марина“.
  • Православен параклис „Св. Николай Чудотворец“.
  • Прогимназия Св. св. „Кирил и Методий“.
  • Основно училище "Св. св. Кирил и Методий" - отпразнува през 2002 г. своя 100 годишен юбилей! Основно училище Христо Ботев бе продадено,а училище Иван Рилски,вече е полусаморазрушило се!
  • Местното читалище "Развитие" - основано е през 1884 г. То и до днес отстоява богатите си духовни и културни традиции. Носител е на орден "Кирил и Методий" I степен. В момента към него работят активно: женски народен хор "Росна китка", група за изворен фолклор и стари градски песни, детски танцов състав "Северняче", група за народни обичаи. Библиотеката му разполага с над 14 500 тома всестранна литература, а активните читатели са над 180.

Поминък[редактиране | edit source]

Фирмите и земеделските сдружения, създадени след 1990 г., осигуряват работа на неголяма част от населението.

Личности[редактиране | edit source]

  • Димитър Кушев – министър на земеделието и държвните имоти в периода 15 февруари 1941–11 април 1942
  • Бончо Бочев – учител, виден музикален педагог, основател на хор „Бодра смяна
  • Манол Кушев – стопански деятел (1904-1984), в съавторство с Тодор Новаков написва исторически очерк за с. Поликраище, върху новата и най-новата история на селото.
  • Лора Владова – певица
  • Марин Байчев – Футболист на Локомотив(Г.О),Черноморец(Б),Несебър в А група в периода 1986-2007 г.
  • Илия Пендов – Футболист на Локомотив(Г.О) в А група в периода 1986-1992 г.

Други[редактиране | edit source]

Празникът на селото е през последната неделя от месец юли, който е и храмов празник на църквата Св. Великомъченица Марина. По-известни фамилии от селото са родовете Куцарови, Байчеви, Кушеви, Никови, Млеченкови, Бочеви, Клатикрушеви, Мусеви, Беливанови, Попхристови, Симеонови, Бундеви и др.