Гастарбайтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гастарбайтер (на немски: Gastarbeiter; в превод гостуващ чуждестранен работник) е заемка от немски. В българския език тя се употребява като синоним за икономически имигрант или гурбетчия. В Германия думата започва да се употребява след 1960.

В Германия[редактиране | edit source]

Подписване на споразумение за наемане на работници от Испания (Бон, Външно министерство, 1960)
В общежитие на гастарбайтери, работещи във Фолксваген, 1973

През 50-те години на миналия век икономиката на ФРГ страда от липса на работна ръка. Положението се влошава с въвеждането на военна повинност и отслабването на бежанския поток от ГДР. За да запълни липсата на работна ръка през 1955 г. Федералната република сключва споразумение за набиране на работници от Италия. Следват споразумения с Гърция и Испания (1960), Турция (1961), Мароко (1963), Португалия (1964), Тунис (1965) и Югославия[1] (1968). През 60-те години броят на икономическите имигранти в Германия расте бързо. На 10 септември 1964 в Кьолн е посрещнат и награден с мотопед милионният "гастарбайтер" (Амандо Са Родригес от Португалия). Първоначално новодошлите са наричани "фремдарбайтер" (чужди работници). Думата "фремдарбайтер" е била употребявана от нацистите за депортираните и принудени насила да работят за Третия райх. Затова тя бива заменана с думата "гастарбайтер". С новата дума се цели да се покаже, че за разлика от "фремдарбайтера", "гастарбайтерът" има същите права като всеки друг работник. В действителност обаче "гастарбайтерите" са подложени често на дискриминация поради ниската си квалификация и недостатъчни езикови познания. Лошите битови условия, в които са принудени да живеят, стават повод за критики, а думата "гастарбайтер" придобива негативен смисъл. През 1966 г. шефът на Сдружението на немските работодатели - Зигфрид Балке, изказва мнение, че чуждите работници не могат да бъдат наричани гости, защото не е допустимо гости да бъдат принуждавани да вършат работа, която домакините не биха вършили. През 70-те години думата "гастарбайтер" започва да се употребява все по-рядко, а в юридическите текстове се говори единствено за чужденци (например: Ausländergesetz - Закон за чужденците, Ausländerbeuaftragte - отговорник за чужденците и т.н.т).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Geissler R., Meyer Th.: Die Sozialstruktur Deutschlands, VS Verlag, 2006, ISBN 3-531-42923-X
  • Stötzel G. и др.: Zeitgeschichtliches Wörterbuch der deutschen Gegenwartssprache, Georg Olms Verlag, 2002, ISBN 3-487-11759-2
  • Bedürftig Fr.: Taschenlexikon Deutschland nach 1945, Piper, München, 2006, ISBN 3-492-22495-4
  • Ulbrich, Herbert: Geschichte der Ausländerpolitik in Deutschland. Saisonarbeiter, Zwangsarbeiter, Gastarbeiter, Flüchtlinge, Verlag Beck, München 2001, ISBN 3-89331-499-7, стр. 191-249

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Germany: Immigration in Transition by Veysel Oezcan. Social Science Centre Berlin. July 2004.