Георги Измирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Измирлиев (Македончето)
български революционер
и национален герой
Георги Измирлиев (Македончето) 
Роден: 21 април 1851 г.
Горна Джумая, Османска империя
Починал: 28 май 1876 г.  (на 25 години)
Горна Оряховица, Османска империя

При представянето на фактологическата информация е използван юлианският календар (стар стил).

Георги Димитров Измирлиев, известен като Македончето, е български революционер и общественик, участник в Априлското въстание в 1876 година като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I-ви (Търновски) революционен окръг.

Биография[редактиране | edit source]

Роден на 21 април 1851 година в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Димитър Измирлиев и Тона Икономова - Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно. За майка му се знае, че произлиза от хайдушки род от Малешевското село Берово.

Учи в Сяр между 1864 - 1867 година. Заминава за Цариград, където живее в периода от 1868 до 1873 година. Учи в цариградското Главно българско училище на „Галата сарай“ като стипендиант на Българското благодетелно дружество „Просвещение“. След завършването остава две години да учителства в столицата на Османската империя. В Цариград се изявява като обществена личност — участва в мероприятия на Българското благодетелно братство „Просвещение“, разпространява вестници, изнася сказки. След цариградския период с помощта на Найден Геров постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873 година, юнкер в 59-ти Люблински пехотен полк.

В края на 1875 година заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България[1][2]. Получава революционното прозвище Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.

Младият Георги Измирлиев преминава река Дунав на 13 януари 1876 година и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в град Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг. Македончето извършва широка организаторска дейност за подготовка на Априлското въстание. За три месеца създава нови комитети (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево); привлича много съидейници и ги обучава на военно дело; намира удобни стратегически места.

Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 година в Копривщица. Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си. При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувана. Осъден на смърт чрез обесване на специален османски съд в Търново, той е откаран обратно в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година сам слага въжения клуп на врата си с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.

Памет[редактиране | edit source]

Паметник на Георги Измирлиев в Горна Оряховица

На 18 октомври 1891 е положен основния камък на паметника на Георги Измирлиев, който днес е разположен в центъра на Горна Оряховица. Паметникът е дело на скулптора Марин Василев. През 1893 е построен пиедестал на паметника, а през 1909 — бюста. Паметникът на Георги Измирлиев е тържествено осветен на 6 септември 1910 г.

Днес на негово име е назовано най-голямото средно училище в града – СОУ „Георги Измирлиев“, първото училище в Горна Оряховица, основано през 1859 като класно училище. Неговото име носи също и средното сержантско училище в града. През 2000 г. година Измирлиев е обявен посмъртно за почетен гражданин на Горна Оряховица. Площадът в Горна Оряховица, където се намира паметникът също носи името Георги Измирлиев. Закритото сержантско училище във Велико Търново също носеше неговото име. 121 СОУ "Георги Измирлиев" в София също носи името на бележития българин.

Къщата-музей „Георги Измирлиев“ е открита през 1976 в родния град на революционера - Благоевград.

Площадът, на който се намира сградата на община Благоевград, се нарича „Георги Измирлиев - Македончето“.

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.279.
  2. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 245
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.