Димитър Стоицов Измирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Измирлиев.

Димитър Измирлиев
български общественик и революционер
Роден
Починал
1861 г.

Димитър Стоицов Измирлиев е български общественик и революционер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в източномакедонския град Горна Джумая. Занимава се с търговия с тютюни.[1] Активен член е на Горноджумайската българска община.[2] Измирлиев участва в издействането на фермана за построяване на църквата „Въведение Богородично“.[3] Освен участието си в обществено-политическия живот на Горна Джумая Измирлиев подпомага и местния революционен комитет.[1]

Женен е за Тона Икономова (? - 1877), произхождаща от хайдушки род от малешевското село Берово. Те имат петима синове - Андон, Сотир, Никола, Стефан и Георги.[4] Най-малкият им син Георги Измирлиев (1851 - 1876) е виден революционер, апостол на Априлското въстание.[1]

Измирлиев умира в 1861 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодев, Илия. Кой кой е сред българите ХV-ХIХ в: 501 имена от епохата на османското владичество. София, Анубис, 2000. с. 111.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 222.
  3. Иванов, Николай. Георги Измирлиев. София, Военно издателство, 1986. с. 6.
  4. Иванов, Николай. Георги Измирлиев. София, Военно издателство, 1986. с. 7.