Обикновен дъб
| Летен дъб | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||
 Quercus roburLinnaeus, 1753 |
|||||||||||||||||||||||
Обикновеният дъб (Quercus robur, а също летен дъб) е широколистно листопадно дърво от семейство Букови от рода Дъб. Достига 25-35 м височина. Живее между 1000 и 2000 години. Най-старият дъб в света се намира в село Гранит област Стара Загора. Той е и най-старото дърво в България и едно от най-старите дървета в света. Гранитският дъб е обявен за обект,,Вековно дърво,,под наименованието ,,Старият дъб,, със заповед № 2276 от 25 декември 1967 г. на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388. През месец март 1982 г. са направени проучвания и измервания на дъба,когато с Преслеров свредел е установена възрастта на дъба-1637 години, така че израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Височината му е 23,4 m, дебелината на ствола е 2,38 m, проекция на короната е 1017,36 m², обиколката на стъблото е 7,46 m на височина от земята 1,3 m. Друг огромен представител на вида е царският дъб до Тулово област Стара Загора. Той се намира в близост до гарата в Тулово, в местността Туловска кория. Дървото е на възраст над 1000 години. Плодовете на летния дъб са жълъди, които падат през есента и често служат за храна на дивите свине. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.
Известни са две разновидности на обикновения дъб - ранен и късен. Ранният се разлиства през април и листата му окапват през зимата докато при късния разлистването става 2-3 седмици по-късно и листата на младите растения се запазват на дървото през зимния сезон.
Литература [редактиране]
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
