Мортагоново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мортагоново
България
Red pog.png
Мортагоново
Област Разград
Red pog.png
Мортагоново
Общи данни
Население 1 099 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 25,63 km²
Надм. височина 300 m
Пощ. код 7248
Тел. код 084711
МПС код РР (Рз)
ЕКАТТЕ 49093
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Разград
Денчо Бояджиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Мортагоново
Руждет Исмаил
(ДПС)

Мортагоново е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, Област Разград.

География[редактиране | edit source]

Село Мортагоново се намира в Североизточна България, в югоизточната част на Лудогорието, на 15 км източно от Разград по посока главния път за Шумен. Разположението е на 350 м надморска височина. Землището на селото обхваща 25 512,52 дка. Жителите му наброяват 1 167 души (2001 г.). На югозапад Мортагоново граничи със с. Ушинци (на около 6 км), на запад на около 4 км се намира с. Радинград и с. Недоклан на 7 км, на север на около 6 км отстои с. Ясеновец, на 10 км североизточно е с. Голям извор, а на 5 км на изток се намира с. Желязковец.

През селото не минава централен път. Връзката с околните селища Радинград, Голям извор, Недоклан става по черни коларски пътища, а до Ушинци, Желязковец, Каменар - по асфалтови. Североизтоно от селото минава железопътна линия Русе - Варна.

Селото е разположено на три хълма. В околния релеф преобладават наклонени и заоблени рътове, които местното население нарича "баири". Територията му се намира в обхвата на Тетинската геосинклинала. Вследствие на нейното нагъване през последните етапи на развитието и са се оформили няколко морфотектонски области. Геоложкият строеж на Севернобългарската плоча, в чиято област е село Мортагоново, се характеризира с наличието на различни варовици - предимно бареми, мергели, глини и льосови скали. Варовиците са разработени в кариери и варовити пясъчници - северно от селото в местността Кариера (Ташлъка). В съседство се намират кремъчни находища, които дават името на местностите Кремъчник (Чакмаклък) и Песъчливото (Кум коюсу).

Климатът, към който се отнася селото, е умерено-континентален. Континенталността му тук е по-ясно изразена поради по-голямата надморска височина и откритост за безпрепятствено нахлуване на студени въздушни маси от североизток. Климатът е под влиянието на подбалканската котловина подобласт, към която спада районът на Самуилските височини.

Зимата е продължителна и студена, а лятото - горещо и сухо. Средната годишна температура на въздуха е 11 градуса. Най-високата температура в селото е 43 градуса, измерена през 2000 г., а най ниската температура е измерена през 1996 г. -25 градуса. Валежите са под средните за страната. Максимумът им е през м.май - юни. Те са краткотрайни, локални, но често проливни, придружени с гръмотевици, а понякога и с градушки. През м.юли и особено в август обикновено настъпва суша. Най-големите засушавания са отбелязани за годините 1889, 1917, 1930, 1949, 1960, 2001 г. В резултат на сушата пресъхват селските чешми и населението черпи вода само от два кладенеца.

Като особено тежки и мразовити жителите на селото помнят зимите през годините 1940-41, 1942-43, 1954, 1996, 1999-2000. Жив е споменът за м. януари 1954 г., когато в резултат на изобилен снеговалеж и навявания са образувани преспи до 4 м височина и по-ниските къщи са затрупани, а починалият Иван Радев е погребан едва след 5 дни.

Не липсват и изключения: по суха Коледа на 1928 г. момите играят по терлици на хорото; на 6 януари 1963 г. температурата е 17 градуса; през м. февруари 1970 г. е засяван слънчоглед на блоковете.

В района преобладават северните и западните ветрове, а през зимата - североизточните. Характерен за селото е югозападният вятър, наричан от местните хора "черния вятър", който "пърли листата и тревата" и пресушава водоизточниците.

През летата на годините 1922, 1925, 1947, 1964 в резултат на проливни дъждове Мортагоново преживява силни наводнения, които събарят мостовете, стопански постройки, къщи и сгради. И досега е съхранен споменът за говедаря Рюстем, когото водата влачила от поляната до трапа на Т. Кузманов, а съселяните му го спасяват благодарение на това, че държал в ръцете си звънци, по чиито звук го откриват (1925 г.). Още по-жив е споменът за наводнението през 1947 г., когато от доловете на Чортлен, Дренака, Кованлъка и Ковановския трап поройният дъжд залива ниската част на селото и помита всичко след себе си.

За района на Мортагоново градушките са често явление, но сериозни щети нанасят най-вече в годините 1902 и 1969, когато изцяло са унищожени лозята и всички посеви.

Друго природно бедствие, от което не е пощадено селото, са земетресенията. В паметта на мортагончани са останали двете земетресения - от декември 1941 г. и август 1942 г., при които, за щастие, няма съборени сгради и дадени жертви, докато земетресението от 4 март 1977 г. унищожава много къщи и селскостопански постойки и предизвиква страх и паника сред населението. През нощта на 17 август 1999 г. е отбелязано още едно земетресение, което е без последици.

Мортагоново се намира в област, която от столетия е позната като безводен край, беден на повърхностно течащи води. Но благодарение на горите подпочвените води са по-близо до повърхността. Селото и околностите му са богати на водоизточници, които са хванати в чешми и кладенци. Свободно изтичащи извори (кайнаци) има в местностите Лешниковия дол (Фъндъклъдере), Липовият извор (Оламбу кайнак), Оврага (Айаджик).

Единствената река на територията на селото и на землището му събира водите си от чешмите и доловете на местностите Чортлен, Пчелина, Дренака и Под кладенеца. Тя е къса и маловодна и след 6км се влива в р.Бели Лом. Почвената покривка се обуславя от геоложкия строеж, геоморфоложкото, климатичното, хидроложкото и растителното разнообразие. Почвеният район на с. Мортагоново се състои от карнобатни черноземни, сиви горски почви, алувиално-делувиални ливадни почви.В Землището е разпространен глинестият тип льос, който има жълтокафяв цвят. Средната му дебелина е 15-20 см. Той се среща предимно в местностите Момин рид, Широко поле (Къралан), Равното (Яйкън), Полегатото (Чсладжа), Белият хълм (Аккърджа), и Крушака (Армутлук).

Природните условия, в които съществува селото, благоприятсват развитието на много и различни растителни и животински видове. Мортагоново е заобиколено от много гори, които със своята буйна растителност са част от лудогорската флора. Преобладават широколистните дървета габър, бук, дъб, ясен, дрян, липа в местностите Пустата гора, Дренака, Насрещната гора (Каршъ кору), гората Дервиш Али, Ястребов клюн (Атмаджа борун), Чортлен, гората зад линията, Пчелина (Кованлика), Сунгура, Крушака, Под извора, Липака, Момин рид (Къз баир). Съществуващите иглолистни гори са изкуствени, залесявани през 1963 г. - Стефанова гора.

Богатсвото на тревистите растения е представено от наличието на над 230 вида - момина сълза, метличина, диви карамфили, дилянка, офика, кокиче, минзухар, синчец, лисича опашка, гороцвет, коприва, магарешки бодил, раличка, червен мак, овча опашка, безсмсртниче, мащерка, подъбиче, жълт равнец, звъниче, орлов нокът, хмел, бял имел и много, много други.

Отглежданите селскостопански култури са пшеница, ечемик, царевица, ръж, захарно цвекло, картофи, слънчоглед, соя, фасул, зеленчуци, лозови насаждения, фуражни растения и др.

Животинският свят в землището на селото се отнася към посторни гори и полета, изобилието на водоизточници създават добри условия за развитието му. Основни видове, съставляващи фауната в района на Мортагоново, са: дивият заек, еленът, сърната, лисицата, чакалът, дивата свиня, фазанът, синигерът, славеят, врабецът, щъркелът, лястовицата, враната, кълвачът, дивата патица, смокът, пепелянката, сладководната риба - таранка, ракът и др. В определени участъци от землището се срещат повече животни от едни видове, а други участъци — от други видове. Например в Оръдейната гора и Липака има най-вече елени и сърни, а в гората Зад линията и Момин рид — диви свине.

От домашните животни преобладават кравата, свинята, овцата, конят, а от птиците - кокошката, патицата, гъската, пуйката.

Предпочитанията на местното население при отглеждането на културните растения и селскостопанските животни през различните исторически периоди се променят в зависимост от съответните икономически дадености. Например докато в миналото са отглеждани повече пшеница, царевица, фасул, крави, коне, биволи, овце, сега превесът е даден и на слънчогледа, соята, реапкото, захарното цвекло, а от домашните животни - козите, магаретата, домашните зайци.

Народ, който не познава миналото на родния си край, на родното място и рода, е обречен на забрава от идните поколения!

СЛЕДИ ОТ МИНАЛОТО

За да разберат постъпателното развитие на човешкото общество, идващо някъде от тъмата на безначалието, археолозите са подредили епохите в зависимост от оръдията на труда: палеолит - старокаменна (ок. 2 000 000 - 10 000 г. пр. Хр.), мезолит - среднокаменна (10 000 - 7 000 г. пр. Хр.), неолит - новокаменна (6 400 - 5 000 г. пр. Хр.), енеолит - меднокаменна (5 000 - 4 000 г. пр. Хр.), бронзова (2 750 - 1 200 г. пр. Хр.) и желязна (1 200 - 100 г. пр. Хр.).

В землището на Мортагоново има следи от човешки живот още от времето на паеолита. На три километра северно от селото, в местността Чакмаклък, се намира кремъчно находище, което обхваща площ от над 10 дка. Теренът изобилства от кремъчни късове, някои от които носят следи от обработка. Срещат се кремъчни отцепи или кремъци с отцепени от тях пластини.

Обитателите на селищната могила на 3 км североизточно от селото в местността Дренака, са от епохата на късния енеолит (каменно - медна). Енеолитният човек строи своите селища в близост до реки и извори и се задържа в тях столетия наред. В подножието на споменатата селищна могила има извор с изобилна вода, а намерените кремъчни сечива, глинени мазилки от жилища, животински кости, кремъчни фрагменти, два каменни чука и др. сочат, че притежателите им са носители на силно развита енеолитна култура. Целият Разградски край е един от най-гъсто населените райони в българските земи през каменно-медната епоха. Благоприятните му геоклиматични условия са основният фактор за успешното развитие на земеделието и скотовъдството още през този ранен етап от развитието на човечеството.

През бронзовата епоха, както и през следващата старожелязна епоха, основното население са траките - нашите далечни прадеди. Тракийската племенна общност е съставена от множество племена. В земите на днешна Североизточна България живеели гетите. Жилищата им са плетени колиби, издигнати в села, пръснати из горите и покрай реките. Основните селища, в които живеят племенните вождове, имат каменни постройки и са защитени с градени от камък стени. В близост до тях са надгробните могили, в които траките погребват своите знатни хора.

Тракийският свят от края на VI до края на III в. пр.Хр. е здраво обвързан с класическа Гърция и по-сетне с елинистическия свят. От елинистическата епоха в Мортагоново е тракийската крепост в местността Калето - на 3 км северно от селото, на самия ръб на Лудогорското плато, на площ от около 10 дка. Крепостните стени, запазени сега като разсипи, са широки 10 м, високи 2 - 2,20 м, с обща дължина 540 м. От източната страна на крепостната стена има ров, дълбок 2 -2,50 м. Цялото пространство на крепостта е осеяно с дебелостенна тракийска керамика, изработена от сиво-черна глина, примесена с шамот и кварцови песъчинки. Отнася се към IV - III в. пр.Хр.

На 3 км северно, в местността Липака има некропол от 6 могили, гробовете в които се отнасят към два периода - IV - III в. пр.Хр. и II - III в. след Хр. Некрополът вероятно е свързан с крепостта Калето.

На 2,5 км югозападно от селото, в местността Карабалъ се намира каменна гробница. От намерените в нея части от бронзов шлем, железен нож, железен връх от копие, желязна юзда и желязна тока от конско снаряжение е очевидно, че се става въпрос за погребение на тракийски владетел-воин от IV в. пр.Хр. По всяка вероятност в местността Карабалъ има тракийски некропол от това време.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Читалище "Светлина", ул."Струма" № 9, телефон/факс: +359 898 28153. Читалище "Светлина" е действащо читалище, регистрирано под номер 2698 в Министерство на културата на Република България. Към читалището действа библиотека, както и група за турски и български изворен фолклор.

Целодневна детска градина "Радост", ул. "Рожен" № 18, телефон/факс: +359 8311 444. ЦДГ "Радост" е целодневна детска градина с общинско финансиране.

Редовни събития[редактиране | edit source]