Фарид ад-дин Аттар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аттар
ирански поет и мистик
Роден: ок. 1142
Нишапур, Иран
Починал: ок. 1220
?, ?
Мавзолеят на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран

Фарид ад-дин Мухаммад ибн Ибрахим Аттар (فریدالدین عطار; още – Фаридадин, Фаридуддин) (ок. 11421220) е персийско-таджикски поет и суфистки теоретик, един от тримата „Велики суфии“. Роден около 1142 г. в Нишапур — град в провинциа Хоросан, разположен югозападно от Мешхед, дн. Иран. На младини пътува из Египет, Туркестан и Индия. Малко е известно за неговия живот. Роден в семейството на преуспяващ аптекар, той получил отлично образование по медицина, арабски и теософия в медресето към гробницата на имам Реза в Мешхед. Според неговата „Мосибат-наме“ („Книга на страданията“) работел при баща си, след чиято смърт поел дрогерийния бизнес.

Аттар е сред най-известните поети-мистици на Иран. Заедно със Санаи оказва силно влияние върху Руми и неговите суфистки възгледи. И двамата поети са споменати от него неколкократно със засвидетелствано дълбоко уважение. За Аттар Руми пише:

Аттар скиташе из Седемте долини на любовта — ние сме все още на една пътечка.

Името Аттар е творчески псевдоним. То означава ‚билкар‘, ‚дрогерист‘, ‚парфюмерист‘.

Творчество[редактиране | edit source]

Аттар е един от най-продуктивните творци на персийската литература. Автор е на над сто творби с различна дължина — от няколко страници, до няколко тома. Днес са запазени ок. 30 негови творби.

В характерния за суфистките поети стил, Аттар величае земната любов, в качеството ѝ на прелюдия към небесната, божествената любов. Тя може да бъде и в несъвършена форма, ала да запази своите духовни аспекти, тъй като възлюбеният се превръща в известен смисъл в „Единствен“ и „Божествен“. Една от известните му притчи разказва за любовта на султан Махмуд Газневи и робът Малик Аяз. В своята „Елахи Нама“ поетът събира осем истории за тяхната споделена любов и преданост.

Най-известната творба на Аттар е шедьовърът на персийската литературна съкровищница „Мантик ал-тайр“ („Птичият събор“[1]) — поема от 4600 двустишия. Творбата разказва за пътуването на ято птици, водени от един папуняк, към дома на техния бог, когото никога не са виждали. При пристигането си след тежък и изпълнен със смъртоносни премеждия път оцелелите откриват, че не друг е техният бог, а те самите, като сплотено цяло — суфистка алегория за единение на човешкото и божественото.

Сред другите му известни творби са „Мухтар-наме“, сборник с биографии на шейхове, „Диван“ (събрани съчинения) и „Тадхират ал-Авлия“, („Биографии на светците“), разказваща за ранните суфистки учители.

Говорейки с философски обобщености, повечето творби на Аттар са популярни и относително лесни за възприемане.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://books.janet45.com/comingBooks/535

Външни препратки[редактиране | edit source]