Висящи градини на Вавилон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Висящите градини на Семирамида (реконструкция)

Висящите градини на Вавилон, са едно от Седемте чудеса на света. И до ден днешен не са открити. Вероятно са били построени във Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак.

Повечето сведения сочат, че са построени около 575 пр. Хр. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 пр. Хр. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, по време на петгодишното ѝ управление (810 пр. Хр.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга — персийската принцеса Амитис, която е родом от планините. Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи, карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон — град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.

Устройство[редактиране | edit source]

В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се от четири етажа — платформи върху колони с височина 50 лакътя (27,75 m). Долният етаж имал формата на неправилен четириъгълник със страни 42 и 34 m. За да не се просмуква вода надолу, повърхността на всяка платформа отначало покривали с един слой тръстика, след това — два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а отгоре нареждали оловни тухли. Върху тях била насипана плодородна земя, където били засадени семена от различни треви, цветя, храсти, дървета. Височината на етажите давала достатъчно светлина за растенията. „Висящи“ са наречени умишлено неправилно, вероятно за да илюстрират значимостта на безспорно сериозното техническо постижение спрямо степента на тогавашното строително и технологично ниво.

Всяка тераса представлявала самостоятелна градина, от тук идва и популярното наименование „висящи градини“. И все пак, всичките тераси образували едно цяло. По външния край растяли пълзящи растения и лиани, които преминавали върху следващата тераса и така обединявали всички градини в единен ансамбъл от дървета, храсти, жив плeт, бордюри и алеи с цветя.

Във вътрешността на колоните, които поддържали платформите, имало тръби, по които ден и нощ се подавала вода от Ефрат до най-горната тераса, откъдето тя се стичала в ручеи и малки водопади, оросявайки растенията от по-долните етажи. В тези необикновени градини цъфтели най-удивителни и редки видове дървета и прекрасни цветя. Ден и нощ стотици роби въртели водонапорното колело с кожени съдове, за да снабдяват висящите градини с вода от Ефрат.