Петербургско метро

Пътна схема на Петербургското метро

Петербургският метрополитен (Официално название на руски език: Петербургский метрополитен) е една от най-натоварените метросистеми в света. Той е държавно предприятие, пълното име на експлоатиращата го организация е Государственное унитарное предприятие „Петербургский метрополитен“.

История

Още в края на XIX век в столицата на Руската империя се обсъждат различни планове за изграждане на метро. По това време в Петербург още няма електрически трамвай.

През 1901 г. инженер В. Н. Печковский предлага изграждането на гара в района на Казанския собор и от нея до останалите гари изграждането на тунелно-естакадна линия. През същата година друг инженер Г. А. Гиршсон предлага метро под Невския проспект.

Най-сериозният проект е предложен от инж. П. И. Балински, който предлага изграждането на разгърната мрежа на столичните ЖП линии. Той предлага да се създаде радиално-кръгова транспортна система.

Не без усилията на трамвайното лоби идеята му е отхвърлена. Но и все още столицата не разполага нито с материални, нито с технически ресурси за изграждането на такъв амбициозен план. Последвалите революции отлагат още повече реализацията на плановете.

Едва през 1938 г., след започналото изграждане на Московското метро, въпросът за проектирането на метросистема е поставен на дневен ред.

Отначало с проектирането се заема московският институт Метрогипротранс, но през 1941 г. е образувана „Дирекция на Строительството № 5 НКПС“ и започва изграждането на първите шахти. Избухналата война прекъсва задълго строителството, а прокопаните тунели са наводнени.

Реално строителство

През 1946 г. се създава „Ленметропроект“. Извършват се 2 промени в проектите:

• решава се станциите да се изграждат по-високо от тунелите за движение;
• намалява се диаметърът на тунелите спрямо московския стандарт от 6 м. на 5,5 м.

На 3 септември 1947 г. строителството отново започва. През декември 1954 г. с Постановление на Министерския съвет на СССР е създаден Петербургският метрополитен.

На 5 ноември 1955 г. е подписан Актът за предване в експлоатация, а на 15 ноември 1955 г. е тържественото откриване на Петербургския метрополитен.

Град Петербург получава великолепни подземни дворци, истинско произведение на изкуството, останали и до ден-днешен като великолепни образци на „Сталинската архитектура“.

По-нататъшно развитие

• Първото продължение на Първа линия е осъществено през 1958 г.. Тунелите преминават под р.Нева и стигат до Финландската гара. А през 1970-те години се устремяват на североизток към новите квартали, а през 1978 г. излизат на територията на Ленинградска област.
• Втората линия (Московско-Петроградската)започва да се изгражда почти веднага след откриването на метрото.

През 1960 г. се открива участъка Технологически институт — Парк на Победата (покрай Московския проспект към южните части на града),през 1963 г. линията е продължена на север и се изгражда първата кросс-платформена възлова станция в Съветския съюз.

Линията е удължавана на юг - през 1970-те г. и на север - през 1980-те г., за да достигне до крайната си станция „Парнас“ през 2006 г.

• Третата линия(Невско-Василеостровската) е открита през 1967 г.
• Четвертата(Правобережная, на бълг."Деснобрегова") се появява през 1985 г.
• А петата линия е обособена през 2009 г.

Линии

#	Наименование на линиите	Година на откриване	Година на откриване на последната станция	Дължина, км	Брой на станциите
	Кировско-Выборгская линия	1955 г.	1978 г.	29,6	19
	Московско-Петроградская линия	1961 г.	2006 г.	30,1	18
	Невско-Василеостровская линия	1967 г.	1984 г.	22 .5	10
	Правобережная линия	1985 г.	2009 г.	11,2	8
	Фрунзенско-Приморская линия	2008 г.	2008 г.	16,8	10
Общо:				110,2	65

Снимки

Линия „Кировско-Выборгская линия“

• 

  Станция „Автово“

• 

  Станция „Лесная“ (бълг.: „Горска“)

Линия „Московско-Петроградская“

• 

  Станция „Московская“

• 

  Станция „Удельная“

Линия „ Невско-Василеостровская “

• 

  Станция „Гостинный двор“

• 

  Станция „Пролетарская“

Линия „Правобережная“

• 

  Станция „Достоевская“

• 

  Станция „Проспект Большевиков“ (бълг.:„Проспект на болшевиките“)

Линия „Фрунзенско-Приморская“

• 

  Станция „Звенигородская“

• 

  Станция „Спортивная“

Подвижен състав

В Петербургското метро се използват метровагони от различен тип, произвеждани през различните периоди на съществуването му : Типове: Е, ЕМ; 81-717/714 и модификациите му (основен тип вагони към дадения момент); 81-540/541 и модификациите му. Към настоящия момент вагонният парк наброява 1476 вагона, от тях челни: 460 бр.

• По Кировско-Виборгската линия се движат вагони Е и ЕМ в 8-вагонни композиции
• По Московско-Петроградската линия се движат вагони 81-717/714 и 81-540/541 в 6-вагонни композиции
• По Невско-Василеостровската линия се движат вагони Ем, 81-717/714, 81-540/541, а също и междинни от типа 81-714.5П в 6-вагонни композиции
• По Фрунзенско-Приморската линия се движат вагони 81-717/714 и 81-540/541 в 6-вагонни композиции

• Metro Depot Avtovo.JPG

  Депо „Автово“

Метро в Русия

• Московско метро
• Нижегородски метрополитен
• Новосибирски метрополитен
• Самарско метро
• Екатеринбургски метрополитен
• Казански метрополитен
• Сочинско метро

Вижте също

• Списък на метрополитени
• Метро
• Нюйоркско метро
• Парижко метро
• Софийско метро
• Стокхолмско метро