Сергей Киров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Киров
руски политик
Сергей Киров 
Роден: 27 март 1886
Уржум, Русия
Починал: 1 декември 1934  (на 48 години)
Ленинград, СССР

Сергей Миронович Киров (истинска фамилия Ко̀стриков) е съветски държавен и политически деец.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 27 март 1886 г. в гр. Уржум, днешна Кировска област. Първите 4 деца на семейството умират рано. След това се раждат Анна, Сергей и Лиза. През 1894 г. остават сираци - майката умира, а бащата изоставя семейството си. Момичетата са осиновени от бабата, а момчето дават в сиропиталище.

Сергей завършва училище в Уржум с отличие, многократно е награждаван. С помощта на дарители и ходатайстване на учителите му от гимназията Киров е приет през 1901 г. в средно-техническа гимназия в Казан, която също завършва с пълно отличие. Премества се в Томск, където започва работа като чертожник в градската администрация.

Революционна дейност до 1917 г.[редактиране | edit source]

Постъпва в редиците на РСДРП (предшественика на КПСС) през ноември 1904 г. в Томск. През следващата година е арестуван за първи път за организиране на стачка. След излизането си от затвора става професионален революционер.

През 1909 г. се установява във Владикавказ като сътрудник в местен вестник, където пише под псевдонима Сергей Миронов. Обожава театъра и редовно участва в представления, занимава се още с алпинизъм. Тук се запознава и с бъдещата си жена Мария Маркус. След нов арест през 1912 г. приема псевдонима Киров, с който остава в историята.

Според официалната комунистическа версия Киров от самото начало е убеден болшевик и привърженик на Ленин. Нови изследвания обаче доказват, че Киров дълго се колебал към кой лагер да премине и в доста статии открито съчувства на меншевиките. Чак след Великата октомврийска революция през 1917 г преминава на страната на болшевиките. Започва стремителната му политическа кариера.

Партийна кариера[редактиране | edit source]

Киров се издига до втори човек в партията след Сталин. Член е на Политбюро и първи секретар на партията в Ленинград, където живее.

По негово време се разрушават голяма част от храмовете в града. Насочва основната си дейност в разработването и откриването на природни ресурси, главно нефт и газ. През 1928 г. се запознава с Максим Горки и сериозно подпомага издателската му дейност.

Убийство[редактиране | edit source]

Киров е убит на 1 декември 1934 г. в Смолни, където е квартирата на Ленинградския областен комитет на партията, от Леонид Николаев с изстрел в тила.

Има много версии за причините за това убийство. Според сталинската версия Киров е убит от "врагове на държавата" - привърженици на Троцки, оглавявани от Лев Борисович Каменев.

Според официалната днес руска версия самият Сталин стои зад убийството на Киров. В подкрепа на тази версия стои фактът, че Смолни е силно охраняван по онова време и външен човек не би могъл да проникне до личното стълбище на Киров, където става убийството.

Според третата най-разпространена версия Киров, който е бил известен с честите си похождения сред женската част на елита на Ленинград (главно балерини и актриси), е имал авантюра с жената на убиеца (също балерина), което прави убийството битово и по лични подбуди.

Милда Драуле - жената на убиеца Николаев, скоро след убийството е арестувана, а няколко месеца по-късно е разстреляна. Самият убиец Николаев е арестуван веднага след убийството и след бърз процес е осъден на смърт и разстрелян.