Максим Стависки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Максим Стависки български състезател по фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки на Световното първенство през 2004 г. Роден: 16 ноември, 1977 Ростов на Дон, Русия

Максим Стависки е руски и български състезател по фигурно пързаляне. Негова танцова партньорка и приятелка е Албена Денкова. Двамата са първите българи, които печелят медал на световно първенство по фигурно пързаляне.

Съдържание 1 Биография 2 Резултати 3 Награди 4 Почести 5 Автомобилна катастрофа край Приморско 6 Източници 7 Външни препратки

[редактиране] Биография

Роден е на 16 ноември 1977 г. в Ростов на Дон, Русия.

През 1996 г. получава българско гражданство и започва да тренира с Албена Денкова, като техен треньор е Александър Горшков. През 2000 Денкова и Стависки сменят София с Одинцово, за да имат по-добри условия за тренировки.

След световното първенство през 2005 г. Денкова и Ставийски заминават да тренират в Делауеър, САЩ при Наталия Линичук и Генадий Карпоносов.

[редактиране] Резултати

[редактиране] Награди

• През 2007 е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България.“
• Спортист №1 на България - 2006
• Спортист №2 на България - 2007
• В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България - 2003, 2004

[редактиране] Почести

• На 5 май 2006 г. в Зимния дворец в София той и Албена Денкова официално са наградени с чисто нов Hummer H3 от „София Ауто“. Автомобилът е показан на леда и става част от шоуто на световните шампиони.
• На 3 юли 2007 г. той и Албена Денкова са наградени с наградата за феърплей на Международната организация „Феърплей Мецанате“.
• Максим Стависки и Албена Денкова са почетни граждани на Царево.

[редактиране] Автомобилна катастрофа край Приморско

На 5 август 2007 г., след употреба на алкохол, Стависки предизвиква тежка катастрофа край Приморско, след като навлиза със своя Хамър в насрещното движение и удря челно лек автомобил Хонда, като преди това изблъсква автомобил Ауди от пътя. В катастрофата загиват 23-годишния шофьор на Хонда-та, 18-годишно момиче изпада в кома с опасност за живота, а другите им двама спътници са ранени; самия Стависки е без наранявания.

Според установените от МВР факти, Стависки кара с 1,1 промила алкохол в кръвта (при 0,5 допустими), с превишена скорост и предизвиква катастрофата, като навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно колата на потърпевшите със своя джип. Малко преди инцидента той е спрян от патрулиращи полицаи, които, след като го разпознават, го предупреждават да кара по-внимателно и го пускат без да му вземат проба за алкохол.^[1]

По време на катастрофата Максим Стависки е лице на кампания на бТВ за безопасно каране по пътищата с надслов „Ако си пил, слез — искам да стигна жив“.

Първоначално прокурорът Иван Станев от Бургаска окръжна прокуратура подвежда под отговорност Стависки само за тежка телесна повреда.^[2] Няколко дни по-късно той коригира текста и повдига обвинение в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда.^[3] Според Наказателния кодекс наказанието може да варира от три до десет години затвор.

На 10 януари 2008 в Бургаския окръжен съд започва дело срещу Максим Стависки. Същия ден делото е отложено за 30 януари, тъй като липсва законно упълномощен адвокат, който да представлява исковете на изпадналата в кома Мануела Горсова.^[4] На 30 януари Максим Стависки се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура. Постановена е 2,5 години условна присъда с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на убитото момче и 80 000 лв. за родителите на Мануела Горсова, която към този момент все още е в кома. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.

На 7 април започва процесът по обжалване на условната присъда на Максим Стависки. В едномесечен срок Бургаският апелативен съд трябва да реши дали да бъде наложена ефективна присъда или да остане в сила условната. На 7 май апелативната комисия потвърди условната присъда на Максим Стависки. Паричното обещещение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела Горсова е увеличено на 2 млн. лева.

През месец август 2008 година, в навечерието на обжалването на присъдата от страна на жертвите, телевизионният канал bTV показва свое разследване, в което се твърди, че Красимир Горсов, баща на пострадалата Мануела, харчи средствата, постъпили в сметката за лечението ѝ на ротативки.^[5]

През месец октомври 2008 година Върховният касационен съд публикува решението си, с което върна делото за преразглеждане в Бургаския Апелативен съд, с тежки констатации за слаб анализ на фактите в предните решения, липса на ясна мотивация за решенията, не взимане в предвид на генералната превенция и други.^[6]

На 5 януари 2009 година Бургаският съд публикува новото си решение, което изменя присъдата на Максим от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за смействата на убитите и пострадалите.^[7] Решението бе гласувано с двама за и един възразил се, като възразилият се председател на съда Георги Кошничаров на нарочна пресконференция изрази мотивите за решението си, главно свързани с това, че решението на съда надали би имало толкова голямо значение за генералната превенция, колкото му се отдава.^[8]

[редактиране] Източници

1. ↑ „Максим Стависки причинил тежката катастрофа“. Нетинфо Спорт. Посетен на 6 август 2007
2. ↑ „Прокуратурата сбъркала обвинението на Стависки“. mediapool.bg. Посетен на 24 октомври 2007
3. ↑ „Прокурорът по делото срещу Максим Стависки с наказание“. mediapool.bg. Посетен на 24 октомври 2007
4. ↑ „Делото срещу Стависки отложено“. mediapool.bg. Посетен на 31 януари 2008
5. ↑ „Бащата на Мануела Горсова харчил дарения на ротативки“. netinfo.bg. Посетен на 21 август 2008
6. ↑ „С тежки мотиви ВКС върна делото Стависки за преразглеждане“. news.ibox.bg. Посетен на 27 октомври 2008
7. ↑ „Стависки влиза в затвора“. news.ibox.bg. Посетен на 5 януари 2009
8. ↑ „Особеното мнение за присъдата на Стависки“. news.ibox.bg. Посетен на 5 януари 2009

[редактиране] Външни препратки